Виновният

0

По случай края на прехода и наближаващата годишнина от 10.11.1989 година

На тази дата преди 21 г. беше свален от власт генералният секретар на БКП и председател на Държавния съвет на НР България Тодор Живков (д.)

(Виновният / блог – Наръчник по демокрация )
Мнозина са недоволните от начина, по който протекоха изминалите 21 години. Не са доволни от това как тръгнаха нещата, не са доволни от начина на тяхното протичане, не са доволни и от завършека.
Мечтата на най-пострадалите за „правосъдие“ не се случи. В България се оказа, че не можаха да бъдат намерени виновни. Съдиха бай Тошо за нещо и още един-двама, но реално „правосъдие“ нямаше. Дори садистите от концентрационните лагери минаха метър.
Слагам „правосъдие“ в кавички, защото знаем. И ти, и аз сме наясно, че жертвите не искаха правосъдие, а клане.
И не ги огря.
Преходът стартира в много голяма степен контролирано и пострадалите от комунистическия режим бързо разбраха, че живота влиза в своето нормално русло и най-много да получат правосъдие, а не „правосъдие“. За повече трябваше да се оправят сами. И да платят цената, ако го направят – след комунистическия лагер, в демократичния затвор.
Защото отмъщението си има цена и защото отмъщението не е правосъдие.

Дълги години, че и до сега, жертвите на стария тоталитарен режим казваха, че правосъдието не се е случило, защото правосъдната система е била под влиянието на компартията и така нататък. Сигурно част от правосъдието е било под влиянието на компартията чак до края на 90-те, а може би и днес. Обаче не е това причната да не се случи правосъдие за престъпленията по време на комунизма (1944-1989).
Факт е, че доста от злодеянията извършвани през 45-те години комунизъм, са престъпления и по комунистическите закони. Убиването на хора с кирки, лопати и горелки без съдебна санкция…
И това са престъпления по законодателството на комунистическа България, а българското правосъдие не можа да осъди никой конкретно, но не защото е било под влиянието на БКП, а защото си е такова недъгаво по начало.

Така е от Освобождението до наши дни.

Правосъдието в България не е ефективно и много мъчно успява да докаже вина и да осъди някого, ако не му е упражнен външен натиск. А това в никой случай не е правосъдие.
За съжаление в България е така от 130 и няколко години и за този проблем най-малко вина носи съда.
В България, когато се работи по правилата:
– доказателствата са негодни или недостатъчни;
което е камък в градинката на разследващите органи – полиции и други такива.
– прокуратурата рядко успява да докаже тезата си.

И се оказва, че доказана вина и осъдени има само, когато правосъдието се осъществява по престъпен начин:
– събиране на доказателства и показания, чрез изтезаване на заподозрените;
– фалшифициране на доказателствен материал;
– укриване на факти и доказателства от защитата;
– принуда върху съдията.

Когато в резултат на национални катастрофи или при смяна на политическите режими са били търсени виновни и в случаите, когато са намирани, то винаги е ставало по току-що споменатия нереден начин.

Така са съдили и осъдили редица политици и други големци след Първата световна.
Така са съдили и осъдили, като виновен Никола Петков.
Това са свинщини, които за щастие не се случиха и нишката на извращението беше прекъсната след 10.11.1989 година.
И смятам, че е по-приемливо така, отколкото раздаването на „правосъдие“ под политически или уличен натиск.

А на жертвите на комунизма какво да им кажа.
Несъстоялото се ваше отмъщение е цената, която трябваше да се плати за преустановяване на политическия терор при всяка смяна на властта. Съдба.

= = =

Ако Вас Ви е грижа,  присъединете се във фен страницата, където можете да се включите с мнение и коментар в публикуваните вече теми, както и да започнете тези които Ви вълнуват – ТУК.

Напиши коментар


+ 2 = 4

*

© 2015 . Всички права запазени.