Капаните, поставени на Бойко Борисов от тройната коалиция и нейния президент ТРИТЕ СЦЕНАРИЯ НА ОЛИГАРХИЯТА СРЕЩУ БОЙКО БОРИСОВ

0

Капаните, поставени на Бойко Борисов от тройната коалиция и нейния президент

Дневникът на Ангел Грънчаров / Ангел Грънчаров

ТРИТЕ СЦЕНАРИЯ НА ОЛИГАРХИЯТА СРЕЩУ БОЙКО БОРИСОВ

Автор: Д-р Момчил Дойчев

В България митът за месията се използва активно от 2001 г. насам. Тогава олигархичните медии „опаковаха” като спасител бившия български цар. След това този мит се ползваше за „партийно строителство” с цел подмяна на традиционите десни демократични партии (СДС и ДСБ) с „нови”, псевдодесни, екстремистки и национал-популистки партии. Медиите създаваха своеобразен мит към „новите” политици, извадени от партийно-инженерната лаборатория на олигархията.

Първият национал-популистки лидер (известен с кресливата си реторика) влезе с двата крака в този сценарий, а другият популист (захранван с пари и компромати от криминализирани лица и структури в тайните служби) си беше поначало част от него. Това не попречи и двамата да са след парламентарните избори през 2009 г. водачи на парламентарни групи.

Особено интересна ситуация се получи обаче по отношение на старателно създавания популистки образ на Бойко Борисов. Обявен и пропагандиран първоначално от медиите като „нов месия”, като спасител, борец срещу „синьо-червените крадци”, гласен едновременно за наследник „на Тато и Царо”), обожаван от „простия народ” като Батман той успява да излезе от популисткия сценарий (който го обрича на неминуем провал) и започна политика, която е удар срещу съюза на олигархията и криминалитета.

Той провали първия сценарий на олигархията за него – да направи коалиция с БСП (и ДПС), т.е. да влезе в проекта на олигархията от пролетта на 2009 г. – нова издание на «тройната коалиция». Не случайно точно в деня за размисъл преди парламентарните избори не друг, а президентът (чийто проект бе «тройната коалиция») призова ГЕРБ и БСП „да плеснат с ръце и да се коалират” (което бе поредно нарушение на закона от страна на държавния глава).

Бойко Борисов провали и втория сценарий на олигархията – да направи коалиция с Атака и РЗС, като по-този начин се изолира традиционната демократична десница и постави до стената на позора заедно с БСП и ДПС като опозиция на един национал-популистки кабинет.

Бойко Борисов проваля засега и третият сценарий на олигархията за него – да се превърне в нещо като български Путин – с други думи да започне изграждане на авторитарно-олигархичен режим под диктовката на Кремъл.

Капаните, които бяха поставени на Бойко Борисов от тройната коалиция и нейния президент започнаха да щракат един след друг от първия ден на неговото правителство. Главният капан са руските енергийни проекти, които трябва да заробят България в следващите 20-30 години и за които нито има пари, нито имат някакъв икономически полезен смисъл за българската икономика.

Но главно е техният политически смисъл – като се използва колебливостта на Б. Борисов и изкушенията от властта да го принудят да спре войната срещу криминалната олигархия (като за целта се използват отчасти прокуратурата, следствието и съда – които все още не са напълно реформирани, в които командват старите кадри и правителството не може директно да им въздейства). Да спрат реформите – тук настъпилата икономическа криза отлично ползва олигархията, но тя отлично ползва „антиреформистката” психология на народа, превърнат в тълпа. Вече виждаме как постепенно медиите „запяха“ друга песен за Бойко – от „Осанна!” – „Разпни го!”

Същото се случи преди 10 години с Иван Костов, тъй че сценарият е до болка познат. Не може да оставиш главните електронни и печатни информационни средства (БНТ, Бтв, повечето кабеларки, почти всички вестници) в ръцете на политическия си противник и да се надяваш на пощада.

Изводът е: нужно е цялостно демократизиране на медийната сфера. Решителна реформа на съдебната и цялата правно-охранителна система – изхвърляне на корумпираните и политически зависимите кадри от тях. Възстановяването на върховенството на закона може да стане като се възстанови на независимостта на съда от натиска на олигархията и се застави следствието и прокуратурата да поемат най-сетне своята огромна отговорност, чрез поставянето им под някакъв отговорен контрол. Но за това се изисква професионализъм, а не само политическа лоялност.

Тази статия е абзац от новата книга на доц. д-р Момчил Дойчев «Политическата коректност срещу либералната толерантност»

Момчил Дойчев е доцент в департамент „Политически науки“ на Нов български университет. През 1988 г. защитава докторска дисертация на тема „Политическото управление и демокрацията при социализма”, в която сравнява „реалния социализъм” с азиатския деспотизъм. Членува от тяхното създаване в Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Бил е говорител на Софийския клуб за демокрация (1990-1991) и заместник-председател на Партията на свободата (1996-1997). Участва в множество международни проекти и специализации в Швейцария, Великобритания, Австрия, Холандия, Канада, Литва. По-важни негови книги и студии: „В какво общество живеем?“ (1993), „Номенклатурната връзка“ (1994), „Краят на политическия преход“ (1996), „България в кръговете на аномията“ (1998) и „България след 1997 г. Ефекта на тунела“ (2000) (последните две в съавторство), „Политика. Част Първа: Основи на политиката“ (2002), „Грандиозният посткомунистически грабеж”, както и много други статии и студии.

= = =

Ако Вас Ви е грижа,  присъединете се във фен страницата, където можете да се включите с мнение и коментар в публикуваните вече теми, както и да започнете тези които Ви вълнуват – ТУК.

Напиши коментар


1 + 1 =

*

© 2015 . Всички права запазени.