Какъв е принципа на осигурителната система днес в България?

0

Системата на пенсионното осигуряване в България се основава на развитието на т.нар. три стълба:

  • Първи стълб задължително държавно пенсионно осигуряване като елемент на Държавното обществено осигуряване;

Основните принципи на допълнителното задължително пенсионно осигуряване са:

  1. Задължителност на осигуряването – задължително се осигуряват в професионален фонд лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, а в универсален фонд – родените след 31.12.1959 год., които се осигуряват в държавното обществено осигуряване;
  2. Персоналност на осигуряването – всяко осигурено лице има своя индивидуална партида, по която се натрупват средствата от осигурителни вноски  и от разпределената доходност от тяхното инвестиране;
  3. Право на лично разпореждане със средствата по индивидуалните партиди – само осигурените лица и техните наследници имат права върху натрупаните средства при придобиване право на пенсия;
  4. Осигуряване чрез дефинирани вноски – предварително е определен точният размер на осигурителните вноски и периодичността на тяхното плащане;
  5. Осигуряване въз основа на писмен договор – в осигурителния договор точно са регламентирани правата и задълженията на осигуреното лице и съответния пенсионен фонд;
  6. Резултативен размер на пенсията – размерът на пенсията се определя на базата на актюерски разчети, на основата на натрупаните средства по индивидуалната партида на лицето към момента на пенсиониране; пола и възрастта на лицето при пенсиониране;техническия лихвен процент;вида и срока на пенсията;биометричните таблици за очакваната продължителност на живота /за пожизнената пенсия/.
  7. Изплащане на пенсия след сключване на пенсионен договор – при придобиване право на пенсия лицето сключва с пенсионния фонд пенсионен договор, в който точно са фиксирани видът, размерът и срокът за получаване на пенсията.
  8. Право на информация – всяко осигурено лице най-малко веднъж годишно получава извлечение от индивидуалната си партида и има право по всяко време да поиска от пенсионния фонд информация за състоянието на тази партида.
  9. Юридическа самостоятелност на управляващото нсионноосигурително дружество и управляваните от него фондове – средствата на осигурените лица са юридически и счетоводно отделени от средствата на пенсионното дружество.
  10. Строг контрол и регулиране на дейността на пенсионните дружества, управляващи пенсионни фондове – държавата чрез своя контролен орган, Комисията за финансов надзор, следи за точното спазване на законовите изисквания и налага санкции при констатирани нарушения от страна на пенсионните дружества.
  • Втори стълбдопълнително задължително пенсионно осигуряване в пенсионни фондове, управлявани от лицензирани пенсионноосигурителни дружества;
Основните принципи на допълнителното задължително пенсионно осигуряване са:
  1. Задължителност на осигуряването – задължително се осигуряват в професионален фонд лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, а в универсален фонд – родените след 31.12.1959 год., които се осигуряват в държавното обществено осигуряване;
  2. Персоналност на осигуряването – всяко осигурено лице има своя индивидуална партида, по която се натрупват средствата от осигурителни вноски  и от разпределената доходност от тяхното инвестиране;
  3. Право на лично разпореждане със средствата по индивидуалните партиди – само осигурените лица и техните наследници имат права върху натрупаните средства при придобиване право на пенсия;
  4. Осигуряване чрез дефинирани вноски – предварително е определен точният размер на осигурителните вноски и периодичността на тяхното плащане;
  5. Осигуряване въз основа на писмен договор – в осигурителния договор точно са регламентирани правата и задълженията на осигуреното лице и съответния пенсионен фонд;
  6. Резултативен размер на пенсията – размерът на пенсията се определя на базата на актюерски разчети, на основата на натрупаните средства по индивидуалната партида на лицето към момента на пенсиониране; пола и възрастта на лицето при пенсиониране;техническия лихвен процент;вида и срока на пенсията;биометричните таблици за очакваната продължителност на живота /за пожизнената пенсия/.
  7. Изплащане на пенсия след сключване на пенсионен договор – при придобиване право на пенсия лицето сключва с пенсионния фонд пенсионен договор, в който точно са фиксирани видът, размерът и срокът за получаване на пенсията.
  8. Право на информация – всяко осигурено лице най-малко веднъж годишно получава извлечение от индивидуалната си партида и има право по всяко време да поиска от пенсионния фонд информация за състоянието на тази партида.
  9. Юридическа самостоятелност на управляващото нсионноосигурително дружество и управляваните от него фондове – средствата на осигурените лица са юридически и счетоводно отделени от средствата на пенсионното дружество.
  10. Строг контрол и регулиране на дейността на пенсионните дружества, управляващи пенсионни фондове – държавата чрез своя контролен орган, Комисията за финансов надзор, следи за точното спазване на законовите изисквания и налага санкции при констатирани нарушения от страна на пенсионните дружества.
  • Трети стълб допълнително доброволно пенсионно осигуряване в пенсионни фондове, управлявани от лицензирани пенсионноосигурителни дружества.

Основни принципи на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване са:

  1. Доброволност на участието – основен принцип, по който се отличава от допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Доброволно може да се осигурява всяко физическо лице, навършило 16 г.
  2. Персоналност на осигуряването – всяко осигурено лице има своя индивидуална партида, по която се натрупват средствата от осигурителни вноски и от разпределената доходност от тяхното инвестиране.
  3. Свободен избор на размера на вноската – осигуреното лице определя по свое желание каква вноска, на какъв интервал и за какъв период да внася.
  4. Осигуряване чрез дефинирани вноски – при сключване на осигурителния договор се определя размерът на вноската, а не на пенсията, която ще получава лицето. Размерът на пенсията не може да бъде определен предварително, тъй като зависи от натрупаните средства към момента на пенсиониране и от вида и срока за получаване на пенсията.
  5. Свободен избор на вида на пенсията – осигуреното лице има право да избере вида на пенсията (пожизнена или срочна) и периода, през който да я получава.
  6. Право на лична пенсия за старост – по желание на осигуреното лице пенсията от доброволен фонд може да започне да се получава до пет години преди възрастта за пенсиониране, определена от Държавното обществено осигуряване.
  7. Право на разпореждане със средствата по индивидуалната партида:
    – Натрупаните средства от лични вноски могат да бъдат изтеглени от лицето по всяко време;
    – Натрупаните средства от вноски от работодател могат да се изплащат на лицето само при придобиване право на пенсия;
    – При навършване на пенсионна възраст осигуреното лице има право на избор между съответния вид пенсия или на еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства.
  8. Право на информация – всяко осигурено лице най-малко веднъж годишно получава извлечение от индивидуалната си партида и има право по всяко време да поиска от пенсионния фонд информация за състоянието на тази партида.
  9. Юридическа самостоятелност на управляващото пенсионноосигурително дружество и управляваните от него фондове – средствата на осигурените лица са юридически и счетоводно отделени от средствата на пенсионното дружество.
  10. Строг контрол и регулиране на дейността на пенсионните дружества, управляващи пенсионни фондове – държавата чрез своя контролен орган, Комисията за финансов надзор, следи за точното спазване на законовите изисквания и налага санкции при констатирани нарушения от страна на пенсионните дружества.

Реформи в системата на пенсионното осигуряване се наложиха поради натрупвани в продължениe на години деформации в тази сфера, както и поради изключително неблагоприятната демографска ситуация и негативните тенденции в икономическото развитие на страната.

Целта на пенсионната реформа в България бе изграждането на модел на съвременна пенсионна система, при която допълнителното пенсионно осигуряване – задължително и доброволно има за цел да допълва дохода от пенсия, получаван от държавната пенсионна система като въведе пряка връзка между размера на допълнителната пенсия и осигурителните вноски през годините на осигуряване. Реализацията на тази цел е възможна чрез допълване на държавната пенсия с допълнителна пенсия, получавана от пенсионни фондове за допълнително задължително и за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, управлявани от лицензирани пенсионноосигурителни дружества.

Системата на допълнителното пенсионно осигуряване функционира на капиталов принцип, при който средствата от осигурителните вноски се инвестират и заедно с дохода от инвестирането се натрупват по индивидуални осигурителни партиди на лицата.
Основните принципи на системата на пенсионно осигуряване се запазват и с приетите изменения и допълнения от Народното събрание в края на месец юли 2003 г. Кодекс за социално осигуряване. Първият стълб на пенсионната система – държавното пенсионно осигуряване се осъществява от Националния осигурителен институт на базата на задължителни осигурителни вноски във Фонд “Пенсии” на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Държавната пенсионна система функционира на разходопокривен принцип, при който от осигурителните вноски на работещото население се изплащат пенсиите на лицата в пенсионна възраст. Осигурителните вноски се плащат от осигурителите и от осигурените лица в съотношение, определено в Кодекса за социално осигуряване като за 2007г. това съотношение е 65:35. Вноските за държавните служители и военнослужещите се внасят за сметка на държавния бюджет. Едноличните търговци, лицата, упражняващи свободна професия и частните земеделски стопани се осигуряват изцяло за своя сметка. Правото на придобиване на държавна пенсия и начинът за нейното определяне са регламентирани в Част първа на Кодекса за социално осигуряване. Държавната пенсия се получава от фонд “Пенсии” на Държавното обществено осигуряване при изпълнение на изискванията за осигурителен стаж и възраст.

Вторият стълб на пенсионната система – допълнително задължително пенсионно осигуряване се осъществява от лицензирани пенсионноосигурителни дружества в управляваните от тях:

професионален пенсионен фонд – задължителен за работещите при условията на първа и втора категория труд;
универсален пенсионен фонд – задължителен за родените след 31.12.1959г., които се осигуряват в държавното обществено осигуряване.

Осигурителните вноски в професионалния пенсионен фонд се плащат само от осигурителите като техния размер за І категория труд е 12%, а за втора категория труд – 7% върху осигурителния доход. Осигуряването в професионален пенсионен фонд дава право на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране, получавана до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ДОО. В универсалния пенсионен фонд осигурителната вноска се плаща от осигурителите и от лицата в същото съотношение – за 2007г. 65:35, а размерът й се определя в Кодекса за социално осигуряване, като за 2007 год. той е 5% от осигурителния доход. Осигуряването в универсален пенсионен фонд дава право на получаване на допълнителна пожизнена пенсия за старост, получавана отделно и независимо от пенсията от ДОО.

Третият стълб на пенсионната система е допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, в което могат да участват всички физически лица, навършили 16 години. До края на 2006 г. дейността по допълнително доброволно осигуряване се осъществява от пенсионноосигурителни дружества в управляваните от тях доброволни пенсионни фондове. С промените в Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр.57 от 11.07.2006 г.) се регламентира администрирането на професионални схеми в отделен тип фондове – фондове за допълнително доброволно осигуряване по професионални схеми.

Осигурителните вноски в доброволен пенсионен фонд могат да бъдат за сметка на работодателя в качеството му на осигурител, друг осигурител или за лична сметка, като техният размер и периодичност на плащане се посочват в осигурителния договор. Осигуряването в доброволен пенсионен фонд дава право за получаване на:
– лична пенсия за старост и инвалидност – пожизнена или срочна,
– наследствена пенсия за наследници на починало осигурено лице или на пенсионер,
– еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида,
– еднократно или разсрочено изплащане на средствата на наследниците на осигурено лице или на пенсионер.

Вноски във фонд за допълнително пенсионно осигуряване по професионални схеми могат да правят предприятия-осигурители, създадени съгласно българското законодателство и на всяка друга държава-членка на ЕС или държава-страна по дпоразумението за Европейското икономическо пространство – за осигурените от тях лица в професионална схема, както и физически лица, осигурени по професионална схема.При осигуряване в такива фондове страни по осигурителния договор са пенсионноосигурителното дружество и предприятието-осигурител. При сключването на договора предприятието-осигурител представя на пенсионноосигурителното дружество колективното споразумение (или колективния трудов договор) с условията на професионалната схема и списъка на осигурените лица, включени в тази схема.

Осигуряването във фонд за доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми дава право на:

– Срочна пенсия за старост;
– еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида;
– еднократно или разсрочено изплащане на средствата на наследниците на починало осигурено лице или на пенсионер, съгласно уговореното в професионалната схема.

Пенсионерите в Р. България.

ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА – Нормативна уредба:

От началото на 2000 год. в България започна да функционира нова пенсионноосигурителна система, изградена от три основни стълба:
1. държавно обществено осигуряване;
2. допълнително задължително пенсионно осигуряване /професионален и универсален фонд/;
3. допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

Създаването и дейността на тристълбовата система на пенсионно осигуряване бяха нормативно уредени с приемането на Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване /1999 год./ и на Кодекса за задължително обществено осигуряване /2000 год./. С приемането на новия Кодекс за социално осигуряване / ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 год./ на практика беше създадена единна нормативна база, уреждаща обществените отношения, свързани както с държавното обществено осигуряване, така и с допълнителното задължително и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.

Основната цел, която трябва да се постигне чрез новата система на пенсионно осигуряване е хармонизиране на българското законодателство с това на страните от Европейския съюз с цел повишаване на жизнения стандарт на бъдещите пенсионери.

Новият тристълбов модел комбинира два различни принципа – разходо-покривният  /при държавното обществено осигуряване/ и капиталово–покривният /при допълнителното задължително и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване/. Тенденцията към постепенно намаляване на вноската, която остава в държавното обществено осигуряване, ще доведе до постепенно възстановяване на справедливостта в пенсионното осигуряване. Управлението на все по-голяма част от вноските от Дружества за допълнително пенсионно осигуряване, на капиталово-покривен принцип, ще доведе до възстановяване на пряката връзка между размера на вноските и размера на получаваната пенсия.

* Свързани теми:

= = =

Ако Вас Ви е грижа,  присъединете се във фен страницата, където можете да се включите с мнение и коментар в публикуваните вече теми, както и да започнете тези които Ви вълнуват – ТУК.

Още материали от същия автор четете ТУК.
Авторът е блогър в blogspot.com

Етикети:, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Напиши коментар


+ 2 = 5

*

© 2015 . Всички права запазени.