Кой взима и плаща? Градивната деградация на външния ни дълг и брутния вътрешен продукт

3

Негласното правилото в Европа е:

„Вземай повече, за да се тревожи след време онзи, който ги е дал, а не който ги е взел!“

(това за България не важи – ние можем само да плащаме и изплащаме)

- – - – - – - – - -

Замисляли ли сте се как се е формирал държавния ни дълг?

Каква е наложило държавниците ни да прибягват до международно финансиране?

При какви законови условия за били взимани сумите и при какви лихвени проценти и време?

За какво са били ползвани отпуснатите пари?

Инвестициите на управниците,  целесъобразни ли са били и в защита на националния ни интерес?

Кой е ще поеме политическата отговорност?

Това са само няколко въпроса,  които навярно доста малко хора си задават. Съвсем нормално и разбираемо е. Темата е достатъчно сложна и не всеки може да я разбере. Но всеки един гражданин на Р. България е пряко свързан и обвързан с нея, защото трябва да изплаща до края на живота си тези дългове! Тези „омразни дългове“ !

Информацията тук не претендира за високо ниво на икономически изказ. Намерението ми е обемните данни да бъдат максимално опростено и достъпно поднесени, за да може всеки един пълнолетен гражданин  да успее да вникне в тях и разбере!

В следващите редове, ще се запознаете с официални данни на Министерство на финансите, БНБ, Национален статистически институт, ЦРУ , други институции и медии.

Какво представлява държавния дълг?

На кратко държавният дълг е неизплатеното, непогасеното задължение на държавата към кредиторите й по всички сключени от нея заеми към определена дата. Държавният дълг е сложно явление с динамичен характер и множественост на факторите, които го определят и последиците от него. Държавният дълг може да се разглежда на основна част (главница) и лихви по нея.
• Държавният дълг бива текущ и основен държаван дълг.
Текущият държавен дълг представлява погашенията и лихвите, които трябва да се изплатят през текущата година.
Основният държавен дълг е задължението, което трябва да се плати през следващите години.
• Държавният дълг може да се подраздели на бруто и нето държавен дълг.
Бруто държавен дълг са задълженията на държавата по всички сключени от нея заеми.
Нето държавен дълг представлява разликата между получените и дадените от държавата заеми.
• Държавният дълг бива още реален и потенциален държавен дълг.
Реалният държавен дълг обхваща реално получените от държавата кредити и лихвите по тях.
Често държавата изпълнява функцията на гарант при сключването на заеми от страна на банките. Именно тези гаранции (по-точно стойностното им изражение) формират т.нар. потенциален държавен дълг.
• Дългът може да се разглежда и като национален, държавен, правителствен, местен, дълг на други звена в структурата на Консолидирания държавен бюджет.
Националният дълг включва държавния дълг и задълженията на частните фирми.
Държавният дълг представлява правителственият дълг и дългът на централните органи на държавната власт.
Правителственият дълг са заемите, сключени от Правителството.

Ето как изглежда държавния дълг на Република България в периода 1991 – 2009г. Таблицата е разделена на Вътрешен дълг (в млн. левове) и Външен дълг (в млн. щатски долари):

Динамика на правителствения и държавен дълг на Република България в периода 1991- 1999г. / Източник: БНБ и Министерство на финансите

Следващата графика изобразява Правителствения дълг по кредитори в периода 2001-2009г. По друг начин казано, към коя международна финансова институция правителствата през годините на Р. България са взимали международни заеми, а всички ние, хората от народа имаме задължения към тях:

Външен дълг по кредитори в периода 2001-2009г. / Източик: Министерство на финаните - Р. България

За да видите детайлно информацията от снимката – натиснете ТУК.

В по-долната схема е изобразена лихвената структура на външния държавен дълг в периода 31 декември 200ог – 30 април 2011г. Интересното, което може да се наблюдава тук е как дълга ни в по-предишни години е бил с плаваща лихва, като през 2004-2005г  тенденцията се променя и фиксираната лихва става фактор при погасяване на дъловете ни:

Лихвена структура на държавния дълг на Република България в периода 2000 - 2011г./ Източик: Министерство на финаните - Р. България

За да видите детайлно информацията от снимката – натиснете ТУК.

В следващата таблица ще се запознаете с Валутната структура на външния дълг на Р. България за периода 31 декември 1999г – 30 април 2011г. Забелязва се, че в началото на този период дълга ни е бил основно в американски долар, като през 2002/2004г. вече евро взима превес.

(ако помните по това време на власт беше правителството на НДСВ с финансов министър
г-н Милен Велчев.Той е и лицето за контакт, договорило сделката по замяната на външ-
ния дълг. Това става през 2002г., когато  начело на финансовото ведомство е Милен
Велчев. Тогава български брейди облигации на стойност 1,327 млрд. долара са деноми-
нирани в евро при курс на долара около 2,20 лева. Има и твърдения, че правителството
на СДС с Иван Костов е правило "тайни" сделки с брейди облигации. Миналата година
парламента гласува със 144 гласа "за" и само трима "въздържал се", проверка за
"сделката на Милен Велчев с външния дълг". Планувано бе Агенцията за икономически
анализи и външни експерти да изяснят отчетени ли са всички фактори - политически,
икономически и  финансови, при подготовката и реализирането на замяната... Навярно
проверката продължава по-дълго във времето,тъй като резултатите все още не са достъп-
ни в общественото пространство. Повече по темата, може да прочетете "Сделката с
външния дълг - Първа Част и Сделката с външния дълг - Втора Част)

Валутна структурна на държавния дълг на Република България в периода 1999 - 2011г. / Източик: Министерство на финаните - Р. България

За да видите детайлно информацията от снимката – натиснете ТУК.

А сега следва графика за извършените плащания по дълга по видове валути към 30 април 2011г. Ясно се вижда разминаването от погасяванията в лева, в сравнение с тези при валута, където съотношението и разликата в изплащането главница/лихва е огромно:

Извършени плащания по Държавния дълг на Република България по видове валута към 30 април 2011г. / Източник: Министерсвто на финансите

С последната графика, може да се запознаете с остатъчния срок за погасяване, което населението на Р. България трябва да направи към външния държавен дълг във времето. Данните са в периода 31 декември 2010г -  30 април 2011г. , като те постоянно се променят. Външния ни дълг не е константна величина. Тенденцията е тази стойност да се увеличава и допълнително да ни натоварва.

Остатъчен срок на външния Държавен дълг на Република България в периода декември 2010 - април 2011г. / Източник: Министерство на Финансите.

Като продължение по темата с държавния дълг, е препоръчително да се знае каква е същността на държавния бюджет:

В най-общ смисъл бюджетът е държавната хазна, в която се събират държавните приходи и от която се извършват държавните разходи. Съгласно Закона за устройство на държавния бюджет той включва разходи за издръжка на държавната администрация, отбраната и сигурността, съдебната власт, образованието, здравеопазването, културата, науката, социалните грижи и други разходи, включително за стопанската сфера, както и за изплащането на вътрешния и външния дълг на страната. Той е основа и механизъм за постигане на определени политически, социални, икономически и други цели.

Държавният бюджет има определени структурни звена, регламентирани със Закона за устройство на държавния бюджет:

  1. Републикански бюджет, който се състои от централен бюджет и бюджет на държавните органи;
  2. Бюджет на съдебната власт, който включва собствен бюджет на Висшия съдебен съвет и бюджетни сметки на органите на съдебната власт. Със Закона за държавния бюджет всяка година се определят приходите и разходите по бюджетите на държавните органи, бюджетните организации и съдебната власт и техните отношения с централния бюджет под формата на субсидии или вноски.

Функциите на бюджета  изразяват неговото съдържание, роля и значение за регулиране на финансово-икономическите отношения в държавата. Съществуват различни класификации на функциите на бюджета. В. Нол формулира следните функции:

  • административно-контролна – чрез бюджета парламентът упражнява контрол върху дейността на административно-разпоредителните органи;
  • парламентарно-контролна – бюджетът е своеобразно огледало на финансово-икономическата дейност на парламента и правителството;
  • политическо-стопанска функция – бюджетът е основа и средство за установяване на ред и контрол във финансовото и националното стопанство като цяло;
  • стопанско-политическа – адаптиране на бюджета и бюджетната политика към стопанските събития и реалности.Функциите на държавния бюджет очертават ролята му за балансирано развитие на всички дейности в националното стопанство. Той е важно средство (инструмент) за управление и контрол на финансите на държавата. Те показват, че няма област от обществено-икономическия живот на страната, която пряко или косвено да не е свързана с бюджетната система и политика на държавата.

За да се навърже цялата гореизложена информация, си задавам въпроси като:

  • Какво е годишното съотношение на Държавния ни бюджет спрямо обслужването на държавния ни външен и вътрешен дълг?
  • Както и всяка година в % съотношение, колко средства от нашите пари отиват за здравеоопазване, образование, социална политика?
  • И колко пари за главницата и колко пари за лихва, всяка година българския данъкоплатец изплаща за държавни заеми взимани от всички правителства до днес, без да има информация тези дългове защо са взимани,  при какви условия, за какъв период, за какво са изразходвани/инвестирани парите – в този смисъл какъв е положителния резултат за обществото, след като народа ни трябва да плати всичко с поколения напред?
  • Защитен ли е националния ни интерес? Свободни ли сме? Независими ли сме?
  • Има ли политическа отговорност? Кой ще я поеме?

Ето някой от данните, за образование, здравеопазване и емиграцията, изнесени на страницата на Националния Статистически Институт (НСИ), които могат да помогнат да се получи до някаква степен отговор на горните въпроси, в следствие на водената политика в родината ни през последните 20 години и до каква степен се защитава националния ни интерес :

Фигрура 1. изобразява образователната структура/грамотност на населението в България на възраст между 25 и 64годишна възраст през 2010г.

Образователнта структура на населението на възраст 25-64години през 2010г. / Източник: НСИ.

Фигура 3 показва учащите в общообразователните училища по групи класове за периода 2006-2011г. Наблюдава се намаляване на учащите включително за всички класове.

Учащи в общообразователните училища по групи класове в период 2006-2011г. / Източник: НСИ.

В таблица 2 ясно може да се види как за периода 2006-2011г., записаните учащи по степени продължават да намаляват в учебните заведение. Същевременно спада както интересе за обучение, така и нивото на провежданото обучение.

Записани учащи по степени на Международната стандартна класификация на образованието (МСКО 97) / Източник: НСИ

Таблица 3 показва преподавателите по степени на Международната стандартна класификация на образованието (МСКО 97) за периода 2006-2011г.  В същия дух  и синхрон продължава намаляването и съкращаването на учители.

Преподаватели по степени на Международната стандартна класификация на образованието (МСКО 97) / Източник: НСИ

В допълнение на горните графики може да се добави, че бюджетът за образование у нас е намален за 1 г. от 0,35% на 0,16% от БВП.

Следват данни в таблица за медицинския пероснал за период 2008-2010г.

Медицински персонал / Източник: НСИ

Продължавам с информация за легловия фонд на болниците на територията на Р. България.

Леглови фонд на болниците в Р. България към 31.12.2010г. / Източник: НСИ

Във връзка с горните две таблици, както и провежданата държавна здравна реформа, ще отбележа, че до момента все още не се забелязва значителен напредък и подобряване в системата – нещо, което бе поето като ангажимент в предизборната платформа на управляващите днес – ПП „ГЕРБ“. Нещо повече, в интервю за в. Труд, г-жа Цецка Цачева заявява през септември 2010г. -  „ГЕРБ няма право на грешки в здравеопазването„. Повече от половин година по-късно, смятам всеки би могъл да прецени до колко обещанието и политиката на г-н Борисов и неговата партия е изпълнено. Включително и факта, че повече от петима от ГЕРБ се разделиха с постове заради скандали в здравеопазването.

Продължавам с данни изнесени от НСИ относно населението на Р. България към 01.02.2011г.

Население на Р. България към 01.02.2011г. / Източник: НСИ

В следващата графика за динамика на населението на Р. България за периода 1900-2011г., се наблюдава намаление на населението при последните три преброявания (декемви 1992, март 2001, февруари 2011). В периода 2001-2011г. населението в страната ни намалява с 581 750 души, при средногодишен темп на намаление 0,7%.

Динамика на изменението на броя на населението в Р. България. / Източник: НСИ

Последващата графика показва прираста на населението между преброяванията. Като естествения прираст за всичките години през периода между преброяванията през 2001-2011г. е ОТРИЦАТЕЛЕН, като през този период най-голямо е намалението на броя на населението през 2002г. – с 46118души.

Прираст на населението между преброяванията. / Източник: НСИ

Единствено в цялата страна за периода 2001-2011г., само населението София (столица) и област Варна се увеличава съотвртно 185 532 души, или с 15,8% за София (столица), и за област Варна 6002 души, или с 1,3%.

Прираст на население в Р. България (1) / Източник: НСИ

В следващата графика, може да се наблюдава външната ни миграция за периода 1992-2011г. За това време емиграцията се оценява на 410 472 души.

Външна миграция за периода 1993-2011г. / Източник: НСИ

Във фигура 7 наблюдаваме структуранта на емигрантите и имигрантите по възраст:

Структура на емигранти и имигранти по възраст. / Източник: НСИ

Продължавам с информация за териториалното разпределение на на населението към 01.02.2011г. София (столица) е областта с най-голям брой население – 1 359 520 души, следвана от област Пловдив с 671 919души. Това са двете области с население над 500 000 души и в тях живеят 27,63% от населението на страната. Съответно 18,49% за София (столица) и 9,14% в  област Пловдив. С най-малко население е област Видин – 99 016 души или 1,35% от населението.

Териториално разпределение на населението към 01.02.2011г. / Източник: НСИ

Завършвам с фигура 8 - за раждаемост, смъртност и естествен прираст за периода 1990г – 2010г. Вижда се, че само област София (столица) има положителен естествен прираст (0,1%) през 2010г.

Раждаемост, смъртност и естесвен прираст в Р. България / Източник: НСИ

Приключвам, като смятам, че коментара е излишен. Изложената по-горе информация потвърждава твърдението за нашите държавници, че извършват целенасочена политика на геноцид спрямо сънародниците си! В тази връзка, към това можем да добавим и че масовото се бяга от отговорност! Нещо повече тук става въпрос за едно от прекрасните наследства на комунизма – именно „колективната безотговорност”, която е широко разпространена навсякъде…служители, началници, народни представители, политици – всички се ослушват и прехвърлят вината на друг когато се установи грешка. Обаче, при момента за обиране на овациите, биха се избили, прескачайки се един друг, за да излезнат пред камерата и кажат „прекрасните” си приказки и заслугата им.

За съжаление огромна част от населението днес се чуства като поколение без бъдеще, без дом, без работа, без пенсия. Не се виждат никакви перспективи. България и не осигурява възможности за новите поколения. Повечето млади, а и не само, са с увредена ценностна система. В главата им се въртат думички като далавера, шмекерия, хитрина, за да си осигурят по-нормален начин на живот. Разбираемо е, тъй като едно е да извършиш злоупотреба и да си докараш еднократно 500 лева в джоба, а съвсем друго да работиш цял месец по 8-10часа на ден, като на финала началника наложи глоба с -100 лв. и получиш  заплата от 400 лв. защото си допускал грешки.

Други хора предпочитат да напуснат родината си и да търсят алтернативата някъде по света. Доста от тях успяват и се реализират. Като цяло обаче това рефлектира негативно за България. Което ме подсеща за актуалната предизборна тема и уседналостта, за която като отворих тълковния речник и разбрах, че „уседналост” отговаря на „заседналост”…, нещо доста различно от „отседналост”. Както и да е…

Още в началото, през 1991г. има нещо много сбъркано в Конституцията на Р.България. Всеки направил си труда да се запознае и вникне в съдържанието й, може да го установи!

Съгласно чл.10, равното избирателно право е основополагащ принцип на Конституцията. Според чл.35, всеки има право да избира своето местожителство. Според чл.48, всеки гражданин може да избира своето място на работа. Същевременно и парадокса – според чл.65 и чл.93 могат да бъдат избирани за народни представители и президент единствено български граждани, които нямат двойно гражданство и са живяли последните пет години в България.

В настоящата си форма и начин на прилагане и тълкуване, българската Конституция пречи на качествения подбор на българската нация. Тя изключва от политическото участие няколко поколения българи, които де факто явно са втора категория граждани с отнето право да се включват в съдбата на родината си, наред със своите събратя и роднини. Това води до допълнително резидинение.

Демографския срив е явен, обезлюдаването на страната -факт. Бездействието на законодателите буди недоумление и безпокойство. А България е била силна само когато е била обединена!

Промяната в Конституцията, е само един от няколкото ключови и важни компонента, с чиято помощ трябва да започне промяната. Промяна, която ще помогне емигрантите и младите хора да се върнат в родината си. Преди няколко седмици, г-жа Румяна Угърчинска даде началото на това изменение с „Отворено писмо до омбудсмана на Р. България“ .  Омбудсмана, г-н Константин Пенчев, обърна внимание на изложените важни факти и през септември месец ще започне широк дебат относно преобразуването на Конституцията ни, като решение за народа на България, както и българите избрали да живеят, и реализират извън родината си. Някой неща са просто неизбежни!

За да разширя още малко темата за провежданото държавничесто в Р. България, трябва да се даде малко повече информация за хората, които нямат представа какво представлява Брутния Вътрешен Продукт (БВП), ето в какво се изразява същността му:

Един от най-важните приоритети при формирането и развитието на макроикономическата теория е определянето на състоянието и измененията в равнището на националното производство.
Обобщаващ измерител за равнището на националното производство е брутният вътрешен продукт /Gross domestic product/. Брутният вътрешен продукт (БВП) е пазарната стойност на всички стоки и услуги, предназначени за крайно потребление, произведени вътре в националното стопанство за даден период, обикновено една година.

Брутният вътрешен продукт е един от най-важните икономически индикатори. Той представлява широкообхватно измерване на икономическата активност и сигнализира за посоките на всички агрегати на икономическата активност. Брутният вътрешен продукт представлява общото количество стоки и услуги, произведено в дадена страна за определен период от време. БВП е равен на добавената стойност от всеки отрасъл, без величината на разходите за фактори на производството и без вносни междинни продукти. Той е равен на доходите на всички хора, заети в националното производство. БВП, заедно с чистите доходи от националната собственост в чужбина, образува Брутния национален продукт.

Петте основни компонента на БВП са:

  • лично потребление,
  • фиксирани инвестиции,
  • промяна в инвентара,
  • потребление на правителството (държавно) и
  • нетен експорт.

Традиционно средният темп на икономическия растеж, например, за САЩ е между 2,5% и 3,0%. Това е защото много икономисти вярват, че тези граници представляват естествен дългосрочен темп на растеж на производството. Икономически растеж над този “естествен” темп на растеж не може да издържи твърде много: той може да причини инфлация и да доведе до покачване на лихвите от FED, за да се свие монетарната политика до по-малък растеж и да се предпази от пикове в инфлацията. Посоката на увеличение в производствения растеж или растежа на заетостта може да доведе до покачване в поддържания темп на растеж на БВП. Обръщане на икономиката в посока надолу или негативен растеж за две последователни тримесечия се определя като рецесия. По време на рецесия FED ще има склонност да намали лихвите, за да стимулира икономиката и да увеличи темпът на растеж.
За целите на макроикономическия анализ, както и за осигуряване на възможност за сравняване на икономическите резултати в различни моменти от времето или между различни държави, икономическите агенти се обединяват в пет големи групи (основни икономически сектори):

1. Домакинства:
продават земя, труд и капитал на съответните пазари за фактори на производство и купуват стоки и услуги на стоковия пазар. Възможно е обаче да бъдат и производители като образуват или притежават фирми (предприятия). Домакинствата сами вземат решение относно обема на своето потребление или спестяване, както и за начина на разпределение на наличните си финансови средства (пари, бонове, акции). Под домакинство се разбира обикновено едно семейство или група от обитатели на едно жилище или отделен индивид. В съответните нормативни документи се разпределят в отделни категории (напр. земеделци, наемни работници, служащи, упражняващи свободни професии, военни и т.н.).

2. Нефинансови предприятия:
купуват фактори за производство (земя, труд, капитал) и произвеждат блага за стоковия пазар. Те вземат решения относно производството, цените, наемането на работна сила, инвестирането, избор на технология и т.н. с цел да максимизират своята печалба.

3. Финансов сектор:
осигурява всички услуги, свързани с финансово посредничество. Това са търговските банки, различни асоциации за кредитиране, спестяване или осигуряване, пенсионни фондове и др.

4. Правителство: (държавен сектор).
Регулира всички дейности, като създава законова и нормативна база. Осигурява някои обществени блага като образование, инфраструктура, сигурност (армия и полиция), събира данъци, осъществява социално подпомагане, взема решение за обема и състава на държавните разходи.

5. Външен сектор:
Това са икономическите агенти, които не принадлежат към икономиката на страната (независимо от това дали са на нейна територия или са разположени извън нея).
Данните за Брутния вътрешен продукт се представят за предходното тримесечие като в рамките на три месеци се правят три ревизии.
Акцент:
- Растеж при крайния БВП;
- Промени в потребителското търсене;
- Растеж на инвестициите и промени в инвентара;
- Търговски баланс;
- БВП дефлатор.

Силни страни:
-    Предоставя най-широкообхватната картина на икономическата активност;
- Предоставя измерване на производството, базирано и на търсенето, и на предлагането;
- Комбиниран с данните за заетостта, БВП е важен измерител на производствения растеж;
- Големи покачвания при запасите сочат, че предлагането превишава търсенето, което води до негативни изводи за бъдещия икономически растеж.

Слаби страни:
Понеже данните се публикуват на тримесечна база, те не са толкова навременни, колкото месечните индикатори за икономическата активност;
- Има предубеждения при измерването на цените. Това може да доведе до подценяване на реалния производствен растеж и по-специално за сектора на услугите;
- Данните не се публикуват за отделните региони.

Тъй като брутният вътрешен продукт зависи от физическия обем на стоките и услугите, които се отчитат при неговото определяне и от равнището на цените на стоките и услугите, което се извежда като средна величина въз основа на индекса на потребителските цени, различаваме номинален и реален брутен вътрешен продукт.

Реалният брутен вътрешен продукт се определя при постоянно, базисно равнище на цените за даден период. Номиналният брутен вътрешен продукт се определя при текущи, променливи цени.

(повече по темата за БВП може да прочетете – ТУК.)

В тази връзка може да се отбележи, че към днешна дата ЕВРОСТАТ класира България на последно място по БВП на глава от населението.  Люксембург е най-богата държава в Европейския съюз, а България е най-бедната, сочат последни данни на статистическата агенция Евростат. Класацията подрежда страните по показателя брутен вътрешен продукт на (БВП) на глава от населението, съпоставен спрямо средния за ЕС.

БВП на България / Източник: ЕВРОСТАТ

БВП на България до 2009г по текущи цени в щатски долари:

БВП на България по текущи цени в щ.долари. / Източник: Световна Банка

Фискален резерв (ФР) на Р. България изнесени от Министерството на финансите съгласно споразумение с МВФ:

  • към  31.12.2003г. общ баланс на ФР  3 848.8 млн. лева
  • към  31.12.2004г. общ баланс на ФР  4 810.6 млн. лева

Фискален резерв (ФР) на Р. България изнесени от Министерството на финансите:

  • към  31.12.2005г. общ баланс на ФР  4 511.6 млн. лева
  • към  31.12.2006г. общ баланс на ФР  5 845.7 млн. лева
  • към  31.12.2007г. общ баланс на ФР  7 453.2 млн. лева
  • към  31.12.2008г. общ баланс на ФР  8 382.2 млн. лева
  • към  31.12.2009г. общ баланс на ФР  7 672.9 млн. лева
  • към  31.12.2010г. общ баланс на ФР  6 011.8 млн. лева
  • към  30.04.2011г. общ баланс на ФР  4 683.1 млн. лева

Фискален резерв на Р.България / Източник: ИПИ

От наблюдаваната таблица по-горе се разбира, че фискалният резерв се „топи като априлски сняг“. Правителството трябва да положи максимални усилия да балансира бюджетната позиция през следващите месеци. И ако ценовата динамика на международните пазари внася известна несигурност при изпълнението на приходите, то контролът върху разходите е изцяло в ръцете на правителството. Но с предизборно харчене обаче няма как да се получи!

В заключение към темата с държавния дълг на Р. България, може да се добави и че капанът „Евро+“ щракнаВсички ние сме вътре!

В Брюксел премиерът Бойко Борисов влезе със затворени очи в пакта "Евро+". Снимка: ЕПА/БГНЕС

Премиерът Борисов извърши историческа недомислица, но никой не му попречи и ще плащаме всички и то не само по държавния ни дълг, натрупан от всички правителства от 1989г. до днес!

За какво става въпрос:  България ще плаща чужди дългове години наред след управление на г-н Борисов, който без никаква вътрешна съпротива и при почти пълна тишина вкара държавата в пакта „Евро плюс“ и свързания с него Европейски механизъм за стабилност. Там страната ни ще играе ролята на плюса, защото не е член на еврозоната и нищо не я задължава да поема каквито и да е финансови ангажименти към когото и да било. Но Борисов я върза да гарантира „при поискване“ над 6 млрд. евро (3 млрд. евро през първите 12 години), за да бъдат изплащани дългове на по-богати народи към западни банки.  „Евро+„, чието название означава еврозоната плюс желаещите да участват държави извън нея. България попада в плюса, т.е. в коалицията на желаещите. Унгария и Чехия отказаха да участват, а Полша предупреди, че се присъединява към „Евро+„, само ако не я карат да плаща вноски в спасителния механизъм. Г-н Борисов не направи такава уговорка.

Схемата ще бъде задействана в средата на 2013 г., когато изтече срокът на временния спасителен механизъм, който ще бъде заместен от постоянния. България няма да бъде член тогава на еврозоната, но участието й в „плюса“ ще даде основание на нейните партньори да я поканят да започне да плаща вноските си от самото начало. Премиерът Борисов (който по това време ще сдава поста) сега уверява, че до влизането си в еврозоната тя няма да внася нищо, но ако е така, никое правителство след неговото няма да има стимул за членство, защото първо ще трябва да задели отнейде „излишни“ 3 млрд. евро, които 12 години по-късно ще нараснат двойно съгласно задълженията на държавата към постоянния спасителен механизъм. Впрочем твърдо платимите в началото пари са 350 млн. евро за участие в капитала на механизма, които трябва да станат 700 млн. евро след изтичането на „облекчения“ период, валиден за държавите, изпадащи под 75% от средния брутен вътрешен продукт в ЕС. Затова правителството признава само за 300 млн. евро вноска и смята, че зад дървото скрива гората на чудовищната задлъжнялост, която ни готви.

Накратко: всеки българин – от новородено бебе до грохнал старец - ще дължи почти по 1000 евро, за да спасява банки в най-богатите държави, които ще прехвърлят на тяхна сметка несъбираеми дългове от други богати народи. Пактът „Евро+“, който ще обслужва бъдещия Европейски спасителен механизъм, определя правилата, чието спазване ще акумулира средства за пълнене на бездънната каца (фондът от 700 млрд. евро може да бъде увеличаван „според нуждите“). Технологията е замразяване на заплати и пенсии и увеличаване на данъците. Какво подписа Борисов? Първо, до 2013 г. няма да има индексации на заплати и пенсии (нищо че даде надежди на най-бедните първо за юли, а после за септември 2011 г.). Второ, заплатите ще се увеличават само в зависимост от нарастването на производителността. Същото не се отнася до цените, които могат да растат свободно, за да се изравнят с европейските. Така най-бедната държава в ЕС, каквато е България, няма да има шанс да догони доходите на богатите, освен ако не постигне по-голяма производителност от тях. Пенсиите пък ще се отдалечават чрез вдигане на възрастта и трудовия стаж за пенсиониране. За данъците ще се пристъпи най-напред към изравняване на данъчните основи, което логично ще води към хармонизация на ставките, както се подразбира от френско-германския ропот срещу „данъчния дъмпинг“. Така богатите в ЕС ще извият ръцете на България да се откаже от ниския си корпоративен данък от 10% и да го вдигне поне двойно или тройно, с което ще загуби едно от малкото си конкурентни предимства за привличане на чужди капитали.

Който не е разбрал, ето му резюме: най-бедната държава се обрича на най-ниски доходи при растящи цени, но ще плаща повишени данъци. България ще бъде принудена да направи най-голямата финансова жертва в ЕС за сметка на своето бедно население, за да се запази комфортът на богатите. Конгречулейшънс, Борисов. Поздравления и за опозицията, която тъй услужливо мълча през последните три месеца, когато държавата можеше да преговаря поне да има сирене в капана „Евро+“ .

(Повече за „Евро+“ може да прочете в статията на Светослав Терзиев във вестник „СЕГА“.)

ВИДЕО:

МФ – Смесването на пакта „Евро +“ и ЕМС е неадекватно

„Има напълно неадекватно смесване между Европейския механизъм за стабилност за страните от еврозоната и пакта „Евро плюс“, който представлява политически ангажимент за съгласувани политики за конкурентоспособност и растеж“, коментира заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева в интервю за euinside минути след края на Европейския съвет. Тя обясни, че страните-членки, в това число и България, са предложили над сто мерки по пакта „Евро Плюс“, но тези мерки не са свързани с финансови ангажименти.“

YouTube Preview Image

ВИДЕО:

Бойко Борисов – резултатите от Европейския съвет

Дебатите на съвета не бяха дали България и Румъния са готови за членство в Шенген, а за укрепването на Шенгенското пространство, коментира пред журналисти премиерът Бойко Борисов. Той изрази надежда през септември България вече да получи конкретен срок за членство в Шенген. Г-н Борисов цитира холандския премиер Марк Рюте, според когото условията, които Холандия предлага не са срещу България и Румъния, а за да може когато дебатират местните парламенти да знаят, че са защитени границите на Шенген.

YouTube Preview Image

ВИДЕО:

Нов заем от Световната банка заробва България.

YouTube Preview Image

Ако вас ви е грижа:

Включете се в петицията! Дайте своя глас! Решете вие!

Дългокрация = дългове + крация (власт)

Три са нужните условия, за да може един дълг да се определи като „омразен:
1. Правителството трябва да е сключило дълга без знанието и одобрението на гражданите.
2. Парите трябва да са използвани за дейности, от които гражданите не са се възползвали.
3. Кредиторите трябва да са знаели за тази ситуация, но да не ги е интересувало.
Гърция и останалите страни от периферията на Европа са пред банкрут. Става дума за държавите-свини (от английски PIGS, или PIIGS): Португалия, Ирлания, Италия, Гърция и Испания.
Но тези дългове трябва ли наистина да бъдат изплащани от народите? Кога, защо и с кой са подписани? Как са използвани тези заеми и в чии джобове са отишли оргомните суми, отпуснати от финансовите институции?
Оръжия, пристанища, магистали, олимпийски игри и други скандали докарват до гладна смърт обикновения човек, докато се облагодетелстват обичайните заподрозрени: големи корпорации, банки и политици.

Изключително интересен е и фактът, че България през последните 20 години предприема всички неолиберални рестриктивни политики.
Европейските народи протестират. А къде е нашият?

YouTube Preview Image YouTube Preview Image YouTube Preview Image YouTube Preview Image YouTube Preview Image YouTube Preview Image YouTube Preview Image

* Източници:

= = =

Ако Вас Ви е грижа,  присъединете се във фен страницата, където можете да се включите с мнение и коментар в публикуваните вече теми, както и да започнете тези които Ви вълнуват - ТУК.

Още материали от същия автор четете ТУК.
Авторът е блогър в blogspot.com

Етикети:, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

3 Коментара

  1. Игнатов казва:

    Страхотна статия! Поздравления!

  2. Doobre казва:

    Само две думи: Право В Целта. Позволявам си да добавя още нещо по темата, но на по-лично ниво от тук: http://doobre.de/как-банките-променят-правилата/

  3. N казва:

    I kakvo da pravim za da ozeleem?
    Mejdu drugoto ot izvestno vreme imam chustvoto che izobshto njama nikakva vlast, onia ot mainata si sa „otslabnali“ poradi sobstvenite si problemi , a tia-tu,nashte de- s prust da gi rugnesh,shte se razpadnat ot samosebe si….moje bi e podhodjashto vreme za njakakvi promeni?

Напиши коментар


8 − = 4