Кого представлява Прошко Прошков?

0

Кандидатът за кмет на София Прошко Прошков снимка: Дарик

Определянето на Прошко Прошков за кандидат за кмет на столицата е безспорен успех за ДСБ и най-вече – лично за безспорния „Командир“ на партията Иван Костов. Просто защото, вероятността той да спечели изборите е много по-голяма от имагинернатата възможност,  кандидатът на Синята коалиция за президент Румен Христов от СДС да стане президент.

В едно интервю на 2 юни, шефът на предизборния щаб на ДСБ Веселин Методиев каза по повод на Стефан Софиянски „Най-важното е да се види, кого представляваш, чий представител си.“

Прав е. Най-важното е обществото да види, кой какъв е и кого представлява. И тъкмо защото г-н Методиев е прав, да видим как са нещата при кандидата на ДСБ, сега вече и на Синята коалиция за кмет на София Прошко Прошков.

Ще се опитам да представя общодостъпните факти, с ясното съзнание, че много от твърдите привърженици на СДС и най-вече на ДСБ непременно ще обявят тази статия за компромат – „червен“ или „на ГЕРБ“. Не им се сърдя.

Тях политологът Пламен Тодоров описва така: „Мисля, че д-р Николай Михайлов ги беше определил като гръцки менади, които се изправят с гърдите си срещу всеки, който реши да атакува лидера. Става дума за някакво политико-обществено зомбиране, което не съм в състояние да анализирам.“ Заменете „менади“ с „матросовци“ и ще бъдете по-близо до истината.

Но, да се върнем на Прошко Начев Прошков – „модерният кмет“, „кмет от ново поколение“, както ни го описват рекламните плакати.

В неговия личен предизборен блог, в раздела му „За мен“ не е казано много. Няма да намерите информация и на страницата на община Лозенец в София, където П.Прошков е кмет. Дори и на сайта на ДСБ информацията е доста оскъдна.

Ето това, което от ДСБ и самият кандидат – кмет са решили да ни съобщят (за по-кратко ще избегна някои повторения):

На официалния сайт на ДСБ:

„Казвам се Прошко Прошков. Роден съм през 1974 г. в София. Завърших Техническия университет в София и съм инженер по автоматика и системотехника. В момента съм задочен докторант към катедра „Автоматика“ на ТУ – София.
През 1998 г. бях поканен и заминах за Германия, където работих по проекти на Германските Държавни Железници (Deutsche Bahn) за оптимизиране на железопътния транспорт и като научен изследовател и софтуерен аналитик към ТУ – Берлин (Technische Universität Berlin).
През 2004 г. се завърнах в България и работих по изграждането на информационни системи за бизнеса. Владея английски и немски език.
През май 2004 г. станах съучредител на Демократи за силна България. А през 2007 г. бях поканен за член на Съвета на председателя на ДСБ-София. През същата година се кандидатирах за кмет на район „Лозенец“ и спечелих на балотажа срещу кандидата на ГЕРБ.“

… и в личния му блог

„Роден съм на 31 август 1974 г. в София. По образование съм инженер, магистър и докторант по „Автоматика и системотехника“ в Техническия университет. След дипломирането си заминах за Германия, където повече от 4 години работих ….Семейната среда и бурните години на детството ме запалиха от рано по политиката.“ (Подчертаването е мое, не на Прошков.)

В едно интервю, той заявява “Никога не казвам, че съм се върнал да спасявам България, както често чуваме от разни политици. Аз се прибрах да си гледам близките“. Пак в него казва и „Не съм избирал политиката, тя е избрала мен, аз съм политическо животно. Семейството ми е било тормозено по време на комунизма… Отраснах в семейство с главна буква. Семейство, което, горд съм да го кажа, никога не е правело компромиси с комунистите. Прошков е лесна фамилия и много лесно може да проверите, че няма нито един Прошков, който да е бил член на БКП.“

На пръв поглед, Прошков е „кандидат мечта“ за всеки, който се определя, като десен – инженер, софтуерен специалист, антикомунист…

Информацията е повече от скромна, нали? Но тя предизвиква доста неприятни въпроси.

Как така, току що (през 1998 г.) дипломиран в софийския Технически университет инженер, незабавно получава покана да работи в Германия 4-5 години, при това в държавна фирма и като изследовател в университет?!  Не е ли твърде наивно, да приемем, че е страшно талантлив и съвсем закономерно, немските железници (които са търсели сред завършващите университета в София?!) са „разпознали“ в негово лице незаменимия и крайно необходим им специалист за да осъществят проектите си?

За всеки запознат с родната ни действителност, това звучи много познато – като обясненията на Георги Коритаров (агент „Алберт“), как той, никому неизвестен тогава журналист, снимал една от демонстрациите в София и към него се приближили двама човека, единият от които му предложил да започне да работи в радио „Свободна Европа“, което и станало през 1992 г…

Не зная какъв специалист е Прошков, но ще припомня една крилата фраза – „Като знам какъв съм инженер, страх ме е да отида на доктор!“ Защо я припомням ли? Ще цитирам същото интервю: „В дома си Прошков има огромна колекция от музика, с която още утре може да си отвори радиостанция. През годините е събрал около 400 плочи и хиляди дискове с музика от всички стилове. Техниката му е стара, но качествена: “Няма нищо дигитално и нищо с дистанционно.” Това, за „нищо дигитално“ са думи на самия инженер и софтуерен специалист?! Е, като как си слуша хилядите дискове (не плочите!) с музика – CD, DVD, без дигитална техника!?

А какво се има в предвид под „семейната среда“, която го е запалила от рано по политиката? Нали самият Прошков твърди „За ужас на майка ми и за радост на баща ми и аз станах техничар. Накрая за ужас и на двамата влязох в политиката”?!

В нея, политиката, Прошков влиза с „летящ старт“ – едва върнал се от Германия и през май същата година е сред учредителите на ДСБ! Само след 2-3 години и вече го „канят“ за член на Съвета на председателя на ДСБ – София, Атанас Атанасов и го номинират за кмет на община Лозенец! Шеметна кариера за начинаещ политик!

Да се върнем на неговото „тормозено“ (защо не направо – репресирано?) семейство, което го е запалило и явно подкрепяло в неговата политическа дейност. Едва ли това са направили „ужасените“ от влизането му в политиката родители. Тогава – кой?

Политологът Антон Тодоров казва, че „В управителния съвет на днешното дружество „Петрол” има две ключови личности, които са изключително близки на Костов – единият е бившият социален министър Иван Нейков, а вторият е фамозният бивш директор на Българския спортен тотализатор Неделчо Прошков, който е близък роднина на днешния кмет на район „Лозенец” Прошко Прошков.“

Дали е така? Неделчо Прошков Янакиев не е баща на кандидата Прошко Начев Прошков. Той е негов чичо.

В крайна сметка, има ли значение, дали двамата са близки роднини? Да, има. Защото, точно тази личност е показателна за това, как са били „усвоявани“ големи държавни средства, тя е и част от „тънката но здрава нишка“, свързваща „тъмносиньото“ ДСБ с мораво-червената българска олигархия, а и с руските интереси (мафия?) в България.

Дружеството „Петрол“ е на небезизвестния Денис Ершов – изгонен от България от правителството на Иван Костов, като представляващ заплаха за националната ни сигурност, но в последствие допуснат отново в страната ни. Същият този Ершов, който наскоро направи „официално посещение“ на Алексей Петров (известен като Трактора) и дори преди това повика медиите – да увековечат легитимирането на техните близки взаимоотношения!

В неговия управителен съвет, освен господата Нейков и Янакиев влиза и още една интересна личност – Светослав Йорданов. Той е работил в НХК „Нефтохим“ като заместник главен счетоводител, финансов директор и търговски директор, а после е бил изпълнителен директор в… Мултигруп АД.

Председател на Надзорния съвет на „Петрол“ пък е бившият съпруг на най-известната бизнесдама в България Петя Славова – Митко Събев, който е и официален (съ)собственик на дружеството.  Той е завършил ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” и след падането на Тодор Живков от власт през 1989 г. започва бизнес. Син е на генерал, близък до Добри Джуров, което помага за осигуряване на началния капитал и засилване на връзките му с Русия.

Отначало заедно с жена си основава компанията „Феста“ (днес – „Феста Холдинг“). Близките връзки на Петя Славова с руският бизнесмен Денис Ершов помагат за основаването на Петрол Холдинг, а за получаване на петрол от Русия голямо значение имат познанствата му с видни генерали от комунистическо време, както и с Андрей Луканов. Публична тайна е, че Луканов контролира бизнеса с горива в България, а Денис Ершов е подставеното лице от руска страна в холдинга. Само след две години Феста Холдинг и Петрол Холдинг процъфтяват и носят огромни печалби. През 1993 година, Събев се развежда с Петя Славова и Феста Холдинг е разделен (до 2000 г., когато тя изкупува всичките му акции). Събев създава „Юкос Петролеум България” и доставя петрол за Нефтохим Бургас. Разводът не пречи на бизнеса и Петя Славова и Митко Събев основават съвместно Международната ортодоксална банка, която по-късно е преименувана на Нефтинвестбанк. Това е банката, в която (макар и неофициално) има собственост и Денис Ершов. Скандалната й продажба става една от причините, правителството на Костов да изгони Ершов от страната. През 2000 г. Събев се оттегля от банката (тя е преименувана на „Инвестбанк”) и купува Евробанк (сега Пиреос Банк). Точно в тази банка на Събев са прехвърлени капиталите на Ершов. Събев е собственик и на няколко хотели и магазини в цялата страна, като напр. хотел „България” в Бургас, „Гранд хотел Поморие уелнес & спа”, хотелски комплекс в Разлог, на футболния клуб „Черноморец – Бургас“… Богатството му се оценява на между 620 милиона и над 1 милиард лева.

Както се казва – добра компания и добри бизнес партньори имат „близките до Иван Костов“ Иван Нейков и Неделчо Прошков!

И парите не са лоши – през миналата година двамата са получили за труда си като членове на УС на „Петрол“ по 46 939 лв и 92 ст.

В същото време, г-н Неделчо Прошков е получавал и друга заплата – като нещатен сътрудник в Народното събрание – на депутата от ДСБ Асен Агов, пост потвърждаващ близостта му с лидера на ДСБ Иван Костов, без чието съгласие Агов просто не би го назначил.

Кой е този близък до Иван Костов изтъкнат бизнесмен и съветник на депутат – Неделчо Прошков Янакиев? Освен член на УС на „Петрол“, той е председател на Сдружение Про Про Арт, член на УС на Фондация „Свети Пантелеймон“ и управител и едноличен собственик на софтуерната фирма АнБМ ЕООД.

Роден е през 1950 година. Завършил е УНСС в София и има степен доктор на икономическите науки. Бил е председател на Българския съюз за физкултура и спорт и Директор на Български спортен тотализатор. Точно за него („награден“ с прозвището „Мистър Джакпот“) в медиите излезе поредица от статии озаглавена „Злият демон на тотото“, разказващи доста интересни неща.

До 10 ноември 1989 г. Н.Прошков е верен член на БКП и се труди скромно като началник на транспортния отдел в столичната дирекция на Българския спортен тотализатор. Шеф на тотото става от януари 1992 г. Популярното обяснение (тогава) за назначаването му е, че идва „за да съхрани тази институция от сини шутове“. (Каква ирония! Какво стана с „тормозеното от комунистите“ семейство, в което по думите на племенника му „няма да намерите и един член на БКП“, а?!)

Много по-реална обаче изглежда другата версия, че той е трябвало да сключи с „точните фирми“ някои договори, с които от тотализатора да бъдат източени огромни суми. Тези фирми неизменно и неизбежно са свързани с настоящия медиен и рекламен магнат и червеносин олигарх и бивш служител на ДС Красимир Гергов.

Ще цитирам журналистическото разследване:

Първият удар

Ревизионен акт от онова време показва, че от тотализатора са източени над 10,5 милиона щатски долара. Ревизията е правена през лятото на 1995 г. Тогава 1 долар се разменя за 70 лева. Злоупотребите на Прошков са надлежно документирани върху 50 страници, без приложенията към него. Ще се спрем по-подробно само на една от далаверите, защото помагачите на мистър Джакпот в нея водят до едно и също лице ­ небезизвестния рекламен бос Красимир Гергов. Нещо повече, близки до Гергов фирми са източвали тотото и при втория мандат на Прошков като шеф на БСТ.

Всичко започва през юли 1992 г. На тази дата Неделчо Прошков сключва договор с гръцката фирма „Интраком“ за доставка и инсталиране на инсталиране на система за приемане и обработка на фишовете от игрите на спортния тотализатор. Цената включва авансово плащане /б. а. ­ този номер е прилаган и по-късно при анексите към рекламните договори/ на 1 575 000 долара за август и по 4% от постъпленията на обработваните игри от януари 2004 г. до декември 2000 г. Авансът е преведен, но гърците така и не прехвърлят 16% от правата върху собствеността на системата. А Прошков, вместо да ги съди, прекратява договора с тях. Тогава „Интраком“ завежда дело срещу БСТ в Международния арбитражен съд в Париж и го печели. Тотализаторът е осъден да плати 7 530 623 долара, заедно с лихвите, плюс 225 000 долара разноски по арбитража. Решението не е обжалвано в срок. Прошков е знаел за него 8 месеца преди това. Още на 3 декември 1992 г. той прехвърля изцяло задълженията на БСТ към „Интраком“ на българската фирма „Гебо-92“ ООД. И налива там над 11 милиона лева като процент от постъпленията на Тото 1 и Тото 2. „Гебо-92“ също не си прави труда да инсталирана въпросната система. Но за Прошков това е

правилната фирма.

С нея мистър Джакпот сключва договор след договор. Според ревизионния акт до 1996 г. БСТ е превел на „Гебо-92“ над 217 милиона лева. Парите са наливани по всички възможни канали.

През ноември 1993 г. Прошков нарежда върху фишовете да бъде отпечатана реклама на „Синит“ АД срещу доставка на леки коли „Деу“ за 100 000 долара. На пръв поглед в бартера няма нищо лошо. „Синит“ обаче възлага рекламата на агенция „Крес“, чийто собственик е Красимир Гергов. Той от своя страна подписва договор с „Гебо-92“. Така любимата на Прошков фирма получава 11 автомобила за 106 458 долара и веднага ги препродава на тотото. Само от тази сделка тотализаторът е ощетен с над 6 милиона лева, пишат ревизорите.

Любопитна подробност е, че в продължение на десетина години притежател на промишления дизайн на фишовете за всички игри на тотото е именно „Гебо-92“. Като автор в Патентното ведомство е регистриран не друг, а Неделчо Прошков. Няма данни дали е взел хонорар за това.

Въпреки разкритите и документирани далавери, Прошков се измъква сух.“

„Вироглавият“ Жан Виденов обаче го уволнява от поста, въпреки (според информации – добре заплатеното) застъпничеството на някои негови приближени.

Продължавам с цитатите:

„В „Гебо-92“ обаче са по-благосклонни и приютяват бившия си рекламодател № 1…

Синият период

Прошков преживява някак управлението на партията, от която се е отрекъл, и спокойно дочаква правителството на Иван Костов. Командира и неговия финансов министър Муравей Радев нямат нищо против мистър Джакпот пак да стане шеф на тотото. Парите не миришат, нали?

В синия период на Прошков „Гебо-92“ излиза от мода. Мястото й заемат три нови фирми „Лео Бърнет“, „Пиеро-97“ и „Медия транс“, тясно свързани по между си и с Красимир Гергов. Той е собственик на „Пиеро-97“. За шеф там е назначил Иво Цеков, който пък е представител на „Медия транс“. Основен играч в „Лео Бърнет“ е Вихра Хаджиганчева ­ съдружничка на Гергов във „Воис медия“, бивша шефка на рекламата на БСТ по време на първия мандат на Прошков. При втория на работа в тотото е назначен синът й Мартин Миланов.

Прошков сяда в директорския стол на 25 март 1997 г. На третия ден, 28 март, управителният съвет на БСТ взема решение да се сключи договор с рекламната агенция „Лео Бърнет“ и възлага това на Прошков. Контрактът е подписан на 31 март и е уникален по своята същност. Договорът е рамков. С него държавното тото дава изключителното право на частната фирма да организира и провежда всички рекламни кампании. В документа няма никакви цени за изпълнение, отстъпки или неустойки, каквато е нормалната практика. Напротив, изрично е записано, че страните ще се споразумяват по приятелски начин, без да носят задължения за вреди и загуби. А конкретните цени ще се уточняват с анекси. От наличните в тотото документи става ясно, че те са 45 и плащанията по тях са ставали 100% авансово. Такова чудо няма никъде по света.

Така за периода март 1997 ­ януари 2002 г. БСТ превежда на „Лео Бърнет“ 2,5 милиона щатски долара и 1,4 милиона лева за излъчване на реклама и изработване на рекламни пана. Няма доказателства, че рекламата действително е била направена.

За посочения период в архива на БНТ например няма нито един договор за излъчване на рекламни клипове на тотото, сключен между националната телевизия и „Лео Бърнет“. Такива договори има, но с „Медия транс“ и „Пиеро-97“, но те са само за 70 хиляди лева.

Излиза, че „Лео Бърнет“ е обикновена

пощенска кутия

през която минават парите на тотализатора. Не всичките. Част от сумите са превеждани директно на „Медия транс“ и „Пиеро-97“.

През лятото на 2001 г. Неделчо Прошков сменя синьото сако с жълто. Но номерът не минава и в края на годината той сключва ударно 3 анекса към договора с „Лео Бърнет“ за реклама по пътищата и магистралите. Парите пак са преведени 100% в аванс. Общата сума по трите анекса е 666 580 долара. Справка в архивите на Изпълнителна агенция „Пътища“ показва, че срещу тези пари за цялата 2002 г. по републиканската пътна мрежа са били монтирани само 13 билборда.

Всички тези факти и документи за далаверите на Прошков и неговия помагач Красимир Гергов се намират в кориците на делото, което БСТ завежда срещу „Лео Бърнет“ през декември 2003 г. Тотализаторът съди рекламната агенция за над 1 милион лева. На толкова възлизат плащанията на 100% в аванс по два от анексите към скандалния договор, по които няма никакво изпълнение.

Делото се точи четвърта година. Сега е насрочено за 5 октомври. На страните е дадена възможност да се споразумеят. Говори се, че те вече са го сторили и тотото няма да получи нито стотинка.“. (Публикацията е от 2007 г.)

Дали, вие четящите тези редове, си мислите (като българското правосъдие), че Н.Прошков е действал безкористно?

Но и това не е всичко:

„През синия си период /1997-2001 г./ той инвестира със завиден размах държавните пари и в нови тото-пунктове. Сини и много скъпи.

Сделката

На 29 април 1999 г. Българският спортен тотализатор /БСТ/ с шеф, за втори път, Неделчо Прошков сключва договор за изработка на 280 будки, наречени „национални тото-павилиони“. Цената на сделката е 8,7 милиона лева, като плащането става по следния начин: 50% авансово при сключване на договора, 30% при започване на монтажа всяка будка и 20% при предаване на готовия обект.

За изпълнител на договора е избрана фирмата „Юрапел“ ООД. Дружеството е регистрирано през 1993 г. в София с предмет на дейност реклама. Основни съдружници са Георги Неделчев, сестра му Илияна Неделчева-Димитрова и нейният съпруг Николай Димитров. Справка във фирмените регистри показва, че освен с реклама семейството се занимава и с търговия на едро чрез „Триас холдинг“. А Илияна Неделчева, също като Красимир Гергов, е голям фен на голфа. Тя е шефка на голф клуб „Света София“ (изграден с инвестиция на К.Гергов).

За около 2 години „Юрапел“ успява да монтира тото-пунктовете и си прибира парите. През ноември 2001 г. към договора с фирмата е сключен анекс за още 50 павилиона, всеки по 14,85 квадрата. Договорена е цена от 16 хиляди долара или над хиляда долара на квадратен метър. Без значение дали обектът е в центъра на София или в някой малък провинциален град. Курсът на щатската валута по това време е 2,21 лева за долар. Това прави по 2200 лева на квадратен метър при реална пазарна цена от 550 лева на квадратен метър.

Тотото превежда на „Юрапел“ веднага 50% от стойността или близо 900 хиляди лева. Въпреки това фирмата предава само 12 павилиона и прибира близо половин милион лева за тях. За останалите 38 взема само аванс в размер на 620 хиляди лева.

Така общата бройка монтираните от „Юрапел“ тото-пунктовете става 292. От тях 213 се оказват абсолютно негодни ­ с течове, паднали барабани и панели, неотговарящи на никакви санитарни изисквания.

Дефектите са констатирани и тотото започва да моли „Юрапел“ да ги отстрани. От БСТ пишат писма, отправят нотариални покани ­ нищо. Приятелската фирма мълчи. Никой от нейните собственици не идва на срещите с тотализатора. И това е съвсем в реда на нещата. Просто по това време матрицата за източване на държавното предприятие вече е в режим на презареждане.

Трайчо от с. Секирник

Няколко месеца преди БСТ да поиска от „Юрапел“ да отстрани дефектите на тото-пунктове, дружеството е преобразувано в ЕООД. То е 100% собственост на някой си Трайчо Митров, македонец от село Секирник, с адрес по фирменото дело в Литва. Това става на 24 юни 2002 г. Първото писмо на тотализатора до „Юрапел“ е изпратено на 21 октомври същата година. Хитро, а?

През декември 2003 г. тотото завежда дело срещу „Юрапел“ и си иска парите за липсващите, но платени наполовина, павилиони. Фирмата е осъдена да заплати на БСТ 620 хиляди лева плюс лихвите. Решението не е обжалвано. Просто няма кой да направи това. Новият собственик на фирмата вероятно е някъде в Македония или Литва, а старите нямат интерес да излизат на светло.

През януари 2005 г. на тотализатора е издаден изпълнителен лист за претендираната по делото сума. Както се сещате, Трайчо Митров едва ли ще бъде открит, за да плати. Така че държавното тото може да пие една студена вода. Уискито е за Неделчо Прошков и приятелския му кръг.“

Но и с това, „задявките“ на Н.Прошков с държавния тотализатор не свършват.

Докато делата се протакат, на 20 август 2007 г. тогавашният изпълнителен директор на тотализатора Иван Иванов съобщава, че ще сключи договор с двете фирми, участнички в конкурса за обществена поръчка за събиране на залози и изплащане на печалбите за игрите, организирани от тотото – „Петрол“ и „Юролот – Консорциум“. По предварителни уговорки „Петрол“ има готовност да разкрие близо 400 нови пункта в бензиностанциите си, в които според очакванията на компанията ще се залагат по общо един милион лева месечно…

Според бъдещите договори двете фирми ще получават комисиона от събраните от тях залози в размер от 10% без ДДС или 12% с ДДС, като за съществуването на данъчно облагане се чака произнасяне на финансовото министерство. Според станалата скандална тогава финансистка Нели Димитрова, този договор е неизгоден, тъй като преди две години „Петрол“ е предлагал на БСТ същата услуга за 7%, а по света най-често се плащат по 6%.“

По това време, Неделчо Прошков и съсобственикът на „Петрол“ Митко Събев са вписани като управляващи фирма „Транс оператор“ с предмет на дейност разработване на софтуер, която е 99% собственост на „Петрол“. Тогава Иван Иванов заявява „Никога не съм виждал Прошков и не го познавам. Знам, че цялата мрежа на „Петрол“ за приемане на залаганията е изградена по негова идея, но преговорите се водят директно с Митко Събев. В „Петрол“ работи екип от много способни IT специалисти, бивши служители в тотализатора, които са правили системата на тотото, която работи в момента. Там е и племенникът на Неделчо Прошков, Прошко Прошков.“

Е, работата „се разсъхва“. Но това е друга история, която няма връзка с талантливия племенник на близкият до Иван Костов и съветник на депутата Асен Агов Неделчо Прошков Янакиев, работилият за олигарха Митко Събев и „ръката на Русия“ Денис Ершов „тъмносин“ кандидат кмет Прошко Прошков.

Сагата продължава.

След като става кмет на община Лозенец, Прошко Прошков се нуждае от екип, от свои хора, разполагащи и с управленски опит. Към кого да се обърне?

Познахте – любимият чичо е насреща! Според „злите езици“ (подкрепящи твърденията си с линкове за потвърждаваща информация), общината се управлява реално от Неделчо Прошков. В нея, главна счетоводителка е Паулина Матова (счетоводителка на Неделчо Прошков в тотализатора, изгонена от Ирена Кръстева), а шеф на търговския отдел е нейният близък роднина Иван Лулчев…

Впрочем, малко след като става кмет, общината екстрено издава разрешение за строеж на жилищна сграда в Лозенец на „Арт Форм ООД“, управлявано от няколко човека, между които Неделчо Прошков Янакиев, Прошко Неделчев Прошков и Мила Петрова Прошкова… (Който иска да го види – да си го свали от приложения файл.).

Мила родна картинка!

За да я „разкрасим“ окончателно, нека да добавим и малко пикантерия.

В края на септември 2010 г. в медиите гръмва новина, която може най-точно да се опише с едно от заглавията – „Секретарка на Станишев кара пияна кола на кмет от ДСБ“.

Кметът е Прошко Прошков, а секретарката е Антоанета Киселинчева. Медиите твърдят, че официалната длъжност на 26-годишната госпожица е експерт към политическия кабинет на Станишев, но реално тя изпълнява секретарски функции и е доверено лице. Ами няма как да не е доверено лице – в централата на БСП, бившите служители от ДС (като Цвятко Цветков) други и не допускат на работа!

Тогава, Прошко Прошков заяви, че познавал Антоанета, тъй като нейните родители били добри приятели на семейството му, а той не знаел какво точно работи тя в БСП. Бил й продал малко преди случката старата си кола, но тя все още не била прехвърлена на нейно име. Антоанета потвърди думите му – той бил семеен приятел, от когото купила колата, но още не я била прехвърлила.

През това лято, медиите вече твърдят, че Прошко и Антоанета са интимни приятели. Хубаво, нищо лошо – приятелството на родителите се преражда в любов между децата им! Тони е дъщеря на „ултрачервения“ и „винаги верен на Партията“ журналист Чавдар Киселинчев (наистина е доверено момиче!), когото в гилдията „ласкаят“ с прякора „Берия“. Сигурно има защо. Някои твърдят даже, че той е от тези агенти на комунистическите спецслужби, които са толкова ценни, че дори досиетата им не са оповестени…

Не го вярвам, ама наистина, това не го вярвам, бе!!! Wink

Е, да оставим младите на мира – само дето, семейното приятелство не се „връзва“ с тормоза на семейството по времето на социализма, ама нейсе – това да е кусурът!

И още нещо, известната в Перник като „Червената Галка Малка“ яростна привърженичка на БСП Галя Асенова (ще я видите на една от снимките с Прошко Прошков), пише на профила си във Фейсбук за него „Евала, няма такъв смел кандидат! Стискам му палци да преодолее вътрешния избор и право към есенната надпревара с нашия Кадиев Smile„.

Е, той преодоля вътрешната бариера.

Все пак, според някои мъдреци, когато враговете ти (дори и да са само политически) те хвалят, трябва да се замислиш, защо го правят. Ако наистина са ти врагове, де! Wink

На тези, които не са се уморили да четат това дълго писание, което „сините матросовци“ неминуемо ще нарекат „компромат“ – благодаря за търпението!

Не карам никого да вярва в написаното, а просто бих искал, някои от прочелите го да си зададат няколко въпроса, като например:

Парите миришат ли? Поне „мъничко“?

Червен (той и син) олигарх демокрация гради ли, за народа (софиянците) мисли ли?

Имат ли край преплетените и навързани свински черва?

Дали политическата целесъобразност всъщност не изразява единствено и само икономическите интереси на една и съща превърнала се в каста лакома прослойка от грабители?

Прошко Прошков, „моят“ кандидат ли е и ако го избера – кого ще представлява той на четвъртия по важност и държавна йерархия пост във все още съществуващата България?

Дали да вярвам на неговите (Прошко) и на Командира му твърдения? Като Тома Аквински – защото е абсурдно?

Господин Веселин Методиев, шеф на предизборния щаб на ДСБ казва, че е важно да се види, кандидатът кого представлява, чий представител е. Прав е.

Е, аз видях, но не знам какво е гледал самият г-н Методиев.

А за вас – вие си решавате.

На снимките в галерията към статията (малко по-долу) ще видите кандидатът на синята коалиция за кмет на София Прошко Прошков отдъхва с игра на джага с Астор, как се среща с електората, как готви (по бяла риза!) в кухнята, Денис Ершов на посещението му при Трактора, фамозният чичо Неделчо Прошков Янакиев, факсимиле от първата страница на личния предизборен блог на Прошко Прошков (хвърлете един поглед на въпроса и отговорите на анкетата в дясната страна!) и Прошко Прошков с Червената Галка Малка.

* В статията са използвани материали от вестниците „Седем“, „24 часа“ и „Монитор“, радио „Дарик“, а също и материали от сайтовете на община Лозенец, община София, ДСБ, Прошко Прошков, Народното събрание, „За Перник“, документи на холдинга „Петрол“ и др.

* Външен Автор. Цялата тема може да прочетете – ТУК.

ГАЛЕРИЯ СНИМКИ:


Напиши коментар


5 − = 0

*

© 2015 . Всички права запазени.