Кои кредити са лоши в България? Статистика на БНБ

0

Кои кредити са лоши?

Цялата тема може да прочетете в „Блогът за икономика“ / автор: Георги Ангелов

Има две статистики на БНБ по повод на това, което се нарича разговорно „лоши кредити“. Едната е стандартната тримесечна надзорна статистика за „необслужвани кредити“, а другата е месечната статистика за „лоши и преструктурирани кредити“ от паричния отчет.

Месечната парична статистика за „лоши и преструктурирани кредити“ се цитира по-често (най-вече защото излиза всеки месец), обаче както показва и името й, тя не включва само лошите, а и преструктурираните кредити. А преструктурираните кредити не са непременно лоши, дори обратно. Ако един преструктуриран кредит се обслужва редовно, той очевидно не е проблем, но въпреки това той ще се отчете в месечната статистика за „лоши и преструктурирани кредити“. Поради тази причина е погрешно използването на статистиката за „лоши и преструктурирани кредити“ като индикатор за „лоши кредити“.

Всъщност, надзорната тримесечна статистика е по-добрият индикатор за „лоши кредити“. Това са кредити със забава от над 90 дни, при които има влошаване на финансовото състояние на длъжника и риск за загуби. Именно на база на надзорната статистика банките заделят провизии и обезценки за покриване на риска от необслужваните кредити. Качеството на тази статистика се контролира от БНБ, включително чрез проверки на място.

Разликата между месечната парична статистика за „лоши и преструктурирани кредити“ и тримесечната надзорна статистика за необслужвани кредити е значителна – през юни лошите и преструктурирани кредити са 20.5% докато последните данни за необслужваните кредити от март показват 12.9%. Или, разлика от почти 8 процентни пункта. Нещо повече, технически е възможно едната статистика да показва влошаване, а другата подобряване. Т.е. не може да се приеме, че месечните данни са показателни за лошите кредити нито като ниво, нито като посока на движение. Просто трябва да се изчакат тримесечните данни, които според календара на БНБ излизат само след няколко дни.

Не на последно място, процентът лоши кредити не показва нищо сам по себе си. Ако една банка няма капитал, печалби и провизии, дори съвсем малко лоши кредити ще я доведат до фалит. Обратно, ако друга банка има висок собствен капитал, има печалби и е натрупала високи провизии за покриване на риска от лоши кредити, тя може да издържи безпроблемно дори високи нива на лоши кредити. Няма ниво на лоши кредити, което само по себе си да е фатално – ефектът винаги зависи от размера на наличните „буфери“.

Българските банки имат високи буфери – висок размер на собствения капитал (17-18%, в топ 4 на ЕС), продължаваща рентабилност (в някои страни е отрицателна), висок размер на провизиране на лошите кредити (около 75%, най-високото ниво в ЕС). Докато се запазват тези високи нива на буфери, лошите кредити няма да са проблем. Дори нещо повече, когато лошите кредити започнат да намаляват високото провизиране ще се върне обратно като положителен резултат, под формата на печалби и по-висок капитал (това вече става в Естония, например).

= = =

Ако Вас Ви е грижа,  присъединете се във фен страницата, където можете да се включите с мнение и коментар в публикуваните вече теми, както и да започнете тези които Ви вълнуват – ТУК.

Още материали от същия автор четете ТУК.
Авторът е блогър в blogspot.com

Напиши коментар


3 − = 1

*

© 2015 . Всички права запазени.