Ефекта от увеличние на минималната работна заплата.

2

Въпросът е:

Повишаване на покупателната способност и ръст на икономиката или разширяване на сивия сектор?

В следващата графика може да се информирате за прекия икономически ефект от увеличението на минималната работна заплата:

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)

От горе изложеното възниква и друг върпрос:

„Справедлив” доход или по-голяма безработица?

Друг аргумент за увеличаването на минималната работна заплата (МРЗ) е намирането на „справедлива” цена на труда на най-ниско квалифицираните. В действаща пазарна икономика административното определяне на работното заплащане за цялата икономика е немислимо. Увеличаването на цената на труда е обусловено от нарастването на производителността на труда. На графика 2 отново е представено сравнение със страните от ЕС, където ясно се вижда, че ниската МРЗ в България отговаря на факта, че производителността на труда е най-ниска.

Процент на минималната работна заплата от средната работна заплата за 2010 година:

Източник: Eurostat

Здравата логика показва, че повишаването на МРЗ не само, че няма да доведе до увеличаването на доходите на нискоквалифицираните, но и е най-силно дискриминиращото ги правило. Когато разходът за труд е по-висок от добавената стойност, която работникът произвежда, той просто няма да бъде нает и няма да има шанс дори да натрупа опит. Множество анализи разглеждат този ефект, а едно изследване на френския национален институт по статистика и икономически изследвания от 2008 г. емпирично доказва, че увеличаването на МРЗ с 10% води до загуба на 290 000 работни места в дългосрочен план.

Накратко, примамливият довод за „справедливо” заплащане ще се окаже причината за липса на каквото и да било заплащане.

Повече приходи в бюджета или още по-големи разходи и ниска събираемост?

Ако до тук аргументите на синдикатите бяха насочени по-скоро към спечелване на работниците, твърдението, че увеличаването на МРЗ ще доведе до повече приходи в бюджета цели да осигури благоволението на управляващите. Но то просто не е вярно.

Първо, редица бюджетни разходи са обвързани с МРЗ (научи повече за тяхТУК). От една страна, държавата ще трябва да вдигне заплатата на всички в държавния сектор, които работят за по-малко от 290 лв. От друга страна – МРЗ е база за изчисление на множество други пера – плащанията за субсидирана заетост (включително новата програма за създаване на „зелени работни места”), социалните помощи за отглеждане на дете от 1 до 2 години, добавките за хората с увреждания, възнагражденията за приемни семейства. Дори министърът на труда, подкрепящ предложението, грубо изчисли, че за промяна до 270 лв. разходите, ще са по-високи от приходите с около 5 млн. лева.

Второ, досега разгледаните ефекти от увеличаването на МРЗ – по-висока безработица и по-голям сив сектор – също ще се окажат разход за бюджета. Нещо повече – те ще се отразят на цялата икономика и ще повлияят пряко на икономическия растеж.

Ясно е защо синдикатите пропускат много важни моменти, но дано при обсъжданията не се забравя, че увеличението на МРЗ ще доведе до множество негативни ефекти.

Един от които е, че изкуственото повишаване на заплатите ще остави хиляди хора без работа или ще ги изпрати директно в сивия сектор. Това естествено ще вдигне декларираните средни заплати и съответно ще повиши още веднъж и минималните заплати, т.е. тук ще има т.нар. вторични ефекти. Тогава най-нискоквалифицираните работници още повече ще се отдалечат от шанса си да си намерят каквато и да било работа.

Колкото и да ни се иска някой просто да пошиви заплатите до 300, 500 или защо не направо до 2000 лева, тази порочна спирала и отдалечаване на реалността не само че изобщо няма да повишат доходите, а дори ще увеличат и безработица и сивата икономика в страната. В тази връзка куцата логика на синдикатите и популисткото мислене на министъра на труда и социалната политика са наистина подвеждащи, но административно определяната минимална работна заплата, независимо по какво правило става това, винаги ще си остане абстрактна величина…

* Използвани са материали от източници: Институ за пазарна икономика (ИПИ) / Колко може да се вдигне минималната работна заплата

В допълнение към гореизложеното:

„Ето защо е необходимо на бъдещите дебати и казуси на тристранките между – работодатели, синдикати и държавници да се помисли по-сериозно не за МРЗ, а за

задължително минимално почасово заплащане.

Но не и МРЗ, още повече определена от „синдикати“. Не и минимални осигурителни прагове, определени от синдикати и едри работодатели, защото това е направо целенасочено олигархично и мафиотско действие срещу средния и дребния бизнес.
В България
просто широката основа на пирамидата на икономиката НИКОЙ не я представлява никъде.

* Свързани теми:

= = =

Ако Вас Ви е грижа,  присъединете се във фен страницата, където можете да се включите с мнение и коментар в публикуваните вече теми, както и да започнете тези които Ви вълнуват – ТУК.

Още материали от същия автор четете ТУК.
Авторът е блогър в blogspot.com

2 коментара

  1. asdk каза:

    Само не мога да си обясня, след като минималната работна заплата се основава на производителността на труда, как така Люксембург са на първо място – каква производителност имат те и какво изобщо произвеждат, че да са на първо място по този показател?

  2. Light каза:

    Ниското заплащане у нас е следствие на политиката водена повече от 20 години. Дори някои политици се хвалеха пред чуждестранните инвеститори, че трудът у нас бил евтин, а работници високо квалифицирани, което си е напълно несъвместимо. Проблема се появява, че заплащането се обвързва със средната производителност на труда. При наличие на тежка държавна администрция, бюджетни структури, които не произвеждат продукт, около 2 мил. пенсионери, 1 мил. заети в сивата икономика, естествено е, че с останалите 2.5-3 мил. работещи, няма как да се вдигне общата производителност. По подразбиране е, че прозводителността на труда у нас е занижена поне 2 пъти.

Напиши коментар


5 − 4 =

*

© 2015 . Всички права запазени.