ИНКУБАТОРЪТ и ПОЛУХОРАТА

2

Не така отдавна във времето слушах как мой познат казваше “Life is good! … Life is good!”, перифразирано:  “Животът е хубав!…Животът е хубав!”.  Същият доста често бе канен по националните телевизионни канали, където в повечето случаи обясняваше на аудиторията как зли орки извършват злоупотреби и посегателства над добрите хора живеещи в ИНКУБАТОРЪТ. Медиите му изяви, го правеха популярен. От ефир не веднъж е споделял, че непосредствено след интерюто си му предстои много важен полет извън „развъдника”. Тези негови продължителни през-окенски летения сигурно са му помогнали да види как върви живота и извън „люпилнята”. А от там да въприеме лозунга в чуждоезичната версия „Life is good”, вместо в нормалната за България форма: „Животът е хубав”! От малкия екран, вече популярния мой познат, разказваше за предстоящи негови граждански инициативи, за добри дела и намерения с екипа му за „спасението на хората от инкубатора”.  – Всичко това изглежда от страни много хубаво, но и малко странно. Когато външни хора, решили да се свържат с него с предложението да го правят задружно разбират, че е не е възможно…защото просто няма какво да работят заедно!  Ха, Парадоксално. :) От медийното пространство гръмки думи да летят, докато реално нищо не се случва. Възможно е това да се прави, поради възможността да се усвояват чуждестранни фондове за частни интереси, а не тези на обществото. Както и да е. Изглежда още не е дошло време за „гражданското общество”, за което доста известни личности говорят, но не успяват да напреднат към обединението. Нормално хората да подхождат с недоверие. Многократно са били подвеждани. А сега се изисква да повярват в личности, чиято опаковка е от помпозни костюми, лъскави лимузини и бодигардове гарантиращи спокойствие. Колкото и сладкодумни да са популярните медиини фигури с поведението си демонстрират всичко друго, но не и достъпност и статус на човек от народа.

Но какъв човек от народа? Народ има там, където има държава,  държавност, политическа отговорност,  национална идентичност, конституция, закони,  права за хората – не само задължения!  Тогава съществува и гражданско общество, с принципи, морал, обективност и честност. А тук в ИНКУБАТОРЪТ това отсъства! Защото няма хора! Всъщност има, но те не са хора, а получовеци. Ако искам да влезна в стила на моя познат, израза е „Half man”. Даже може и да направя сравнение с комедийният сериал „Two And A Half Man”. Но няма да го сторя, защото колкото и да е весело, живота в ИНКУБАТОРЪТ не е шега. Всичко е много тъжно, много тежко и много жалко. Полухората в този изолатор, като опитни зайчета са изложени на ексеприменти. Провежданите тестове биват от всякакво естество. А резултатите внимателно анализирани и отчитани, за да може следващият опит проведен над получовеците да бъде с още по-успешни резултати водещи до гибел.

Всеки ден полухората са инжектирани. Понякога ги боцкат с малки бактерии или бацили, за да не губят болния си тонус. Друг път им пускат подобрени версии на стари вируси. А случва се и то не рядко, течността от спринцовката да е заредена с масова зараза. Това е най-опасното. Така полухората масово се облъчват и сигурно унищожават. Бавно, но славно и методично. Приравнявайки ги в страхливи и обременени работещи мравки, опитващи се да оцелеят до следващия ден. „Докторите” водят тази политика на геноцид вече повече от две десетилетия. Те са движещата сила в ИНКУБАТОРЪТ. През няколко години се сменят водещите фигури, но всички заедно продължават да водят последователно „щафетата”. Ротацията им не променя първоначално поставената цел – идеалната цел!

Като повечето доктори и тези работещи за ИНКУБАТОРЪТ, са с добри намерения. Всеки ден научно обясняват пред получовеците колко важно е това или колко важно е онова.  Докторите обожават да се вживяват в самарянство към полухората. От време на време в спринцовката се зарежда и протеин. Все пак умрелите души трябва и да се съживят, за да има някаква производителност. Така полухората за кратко се радват на увеличените си заплати с 8-10%. Защото няколко месеца по-късно ако не годишната инфлация от 15%, то комуналните им сметки скачат 25-30%. Обикновенно това става комбинирано и за година период полухората с манипулиранно съзнание, че са по-богати… стават още по-бедни и по-обременени.

Понякога, по-скоро рядко се случва нещо в главата на полухората. Докторите го квалифицират като „БЪГ в СИСТЕМАТА”, тъй като не може да го контролират. Така получовеците се организират и правят масови протести, изразяват недоволството си. Несъгласието си. Това се случи и миналата година. Народа изнемогваше. Тогава се организираха масови протести срещу  високите цени на  горивата. В следствие на което, за да се справят със ситуацията и намалят напрежението, Докторите премахнаха допълнително оскъпяващата „био добавка” – наложена като изискване от друг – „европейския инкубатор”. Така цената на горивото остана стабилна и протеста спрян. До някъде с цената на компромис, искането на недоволстващите бе прието, но от началото на тази година получовеците усетиха компромисния ефект от сопата на новата – стара инжекция с високи цени на горивата. Ценообразуването им продължава да бъде неясно. Както и наложения монопол на този пазар. А момента с извършващата се контрабанда от най-големия продавач на горива в ИНКУБАТОРЪТ не е предствлява интерес – нито за полухората, нито за протестиращи, нито за Докторите… Можем от тях само да очакваме обновени още по-високи цени, нищо по-добро.

Друг протест срещу шистовия газ, също доведе до леко напрежение в Докторите. Този път Tе по-еродирано и финно финтираха полухората. Недоволството им беше задоволено с „временен мораториум” и всичко приключи с този прах в очите.

Малко по-късно един синдикален протест в „Мини Марица – Изток”, доведе до любопитен развой. След като от части бяха удоволетворени исканията, Докторите стигнаха до заключение, че от юли месец 2012 получовеците ще плащат ново двуцифрено увеличение на ток.

Лайф ис гууууууд, живота е прекрасен…може би, но не и в

ИНКУБАТОРЪТ

Струва ми се, че повечето, а и тези граждански начинания, протести, недоволства, синдикати и тем подобни инициативи със съмнителен характер, отново водят до усложняване на живота на полухората. Когато искаш нещо, е хубаво и да знаеш начина по който да го постигнеш. При липсата на нужната подготовка, знания и умения най-доброто, което може да се случи е да затъваш по-дълбоко в помийната яма. А докато става това Докторите садистично се наслаждават на мазохистичния екстаз на полухората. Цените правят високо скок – подскок, а полухората  изнемогват и се борят за оцеляването си.

Има и хора в нашия инкубатор, които са малко по-далновидни. Пак избрали честния и правдивия път, продължават здраво да работят извън Инкубаторът. Там положения труд се възнаграждава и по-добре. Така с получените средства, могат да помагат на затъналите в ямата роднини.

Други ужким хора, за да поддържат жизнения си статус предпочитат да извършват злоупотреби. Рискувайки много, печелят малко. Е, има и такива с голям профит,но за сметка на полухората.  Дали има смисъл от това? – хехе..докторите ще кажат :)

Макар и малко, се намират и хора занимаващи се с истински инициативи. Социални, хуманитарни, понякога и политически. Резултатите са нищожни от дейността им – на фона на мегаинжекциите и манипулации. Въпреки това, трябва да се започне от някъде! Както и за някои неща е по-добре да не изпреварват времето си! Вярвам, че това е правилната посока и начинът по-който полухората да еволюират и станат истински хора, в истинска държава,  с държавност, политическа отговорност,  национална идентичност. С конституция, закони и права за хората! С гражданско общество, с принципи, морал, обективност и честност!

31/01/2012                                                                                                                              Владислав Ножаров

СОФИЯ

2 коментара

  1. Светлана Петрова каза:

    „Инкубаторът е апарат, осигуряващ естественото развитие на птичите или друг вид ембриони, при изкуствено създадени условия на околната среда.В по-широк контекст, думата „инкубатор“ се използва за място, в което съществуват или са създадени благоприятни условия за развитието на някого или нещо. “
    Да, полухората никога няма да станат човеци, докато не разбият тази черупка и не излязат от своите така удобни инкобатори. Крачката е голяма , но тя трябва да се направи от нас самите, защото какво означава „гражданско общество“?! Да си признаем, ние обичаме да мрънкаме , но и да бъдем управлявани и ръководени, страх ни е да се борим с трудностите, защото бързо се разочароваме. А какво тогава трябва да направим?! Да действаме, да реагираме, да говорим, да се борим, но не и да продължаваме да мълчим!!! Защото никой няма да ни помогне освен самите нас! Малки крачки в името на по-доброто бъдеще! Но признайте и Вие, ние българите имаме нужда от ръководител, някой харизматичен и добре говорещ човечец, който ще ни „избави“ от мизерното ни съществуване! Заради което се въртим в едим омъгьосан кръг!
    „Гражданско общество“- да, но не сега .

  2. Хубава статия. Поздравления за нея. Особено за термина „полухора“ – удар в десятката. Моето мнение е още по-радикално – има ХОРа и животни в човешки тела. Последните май са мнозинството от човечеството. И това мнозинство (като правило) мисли с телевизора си (за по-лесно – да не си причинява главоболие). Самия „инкубатор“ е създаден преди около 8 хил. години (епохата на Близнаците и Кришна като апогей), като „кончината“ му е предвидена в епохата на Водолея (също въздушна зодия, но за разлика от двуличните измамни Близнаци е символ на Интелект). Получовеците (неХОРа) от инкубатора се нуждаят от „Държава“ за да съществуват чрез нея. Самата Държава не насърчава (за да не кажа със всички средства ограничава) личностното развитие на ХОРата. Самите ХОРа не се нуждаят от Държавата – те са изградени личности със творческо начало – нещо, което Държавата (и обществото от НеХОРа) не толерира (справка В.Свинтила). Развитието при нехората е маймунски – проба/грешка – т.нар. „бокотиквовизъм“ в стил „Винету“. При такова развитие „гражданско общество“ от свободни ХОРа е невъзможно.

Напиши коментар


− 2 = 2

*

© 2015 . Всички права запазени.