Брой на българските граждани в чужбина.

0

Брой на българските граждани в чужбина по държави – по численост

(Данните са за 2011 г. по преценка на българските дипломатически представителства. Те са получени от МВнР по ЗДОИ. За българите в Ливан няма съобщени данни.)

Oбщо 2 036 092

Турция – 500000

Гърция – 300000

САЩ – 300000

Испания –  250000

Великобритания – 100000

Италия – 100000

Германия – 74869

Канада – 70000

БЮРМ – 50000

Кипър – 35000

Русия – 32265

Франция – 30000

Молдова – 20000

ЮАР – 20000

Белгия  – 18000

Австралия – 15000

Португалия – 15000

Сърбия – 15000

Полша – 14000

Нидерландия – 12340

Австрия – 12000

Израел – 7500

Швейцария – 4500

Дания – 4200

Швеция – 4000

ОАЕ – 3500

Чехия – 3206

Ирландия – 3000

Унгария – 2800

Аржентина – 2500

Румъния – 2000

Норвегия – 1800

Словакия – 1800

Словения – 1500

Сирия – 1200

Йордания -1000

Палестинска автономия – 1000

Финландия -1000

Люксембург – 800

Кувейт – 700

Мексико – 500

Украйна – 420

Япония – 350

Мароко – 312

Хърватия – 300

Бразилия – 277

Китай – 256

Египет – 250

Нигерия – 250

Индонезия – 235

Алжир – 200

Тунис – 200

Чили – 200

Индия – 104

Беларус – 100

Косово – 100

Република Корея – 100

Куба – 65

Йемен – 60

Азербайджан – 50

Виетнам – 50

Босна и Херцеговина – 44

Армения – 30

Албания – 26

Грузия – 25

Черна гора – 25

Иран – 20

Казахстан – 20

Етиопия – 16

Пакистан – 11

Узбекистан – 8

Монголия – 6

Афганистан – 2

————-
Уточнение: От юридическа гледна точка термините „българин“ и „български гражданин“ имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат и чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание. Същевременно, български граждани могат да бъдат лица с небългарска етническа принадлежност. Под население на България се разбират лицата вписани по документи, че постоянно живеят в България.

———————–

Брой на населението на България

Общ брой към февруари 2011 г. – 7 364 570

От 1  до 28  февруари 2011  г.  се проведе 17-ото поред преброяване на населението в
демографската история на България.
За първи път България проведе преброяване като страна – членка на Европейския съюз,
и при спазване на изискванията на Регламент  (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и
Съвета относно преброяване на населението и жилищния фонд в ЕС, както и съпътстващите
го европейски регламенти за техническия формат и качеството на данните.
———–
• Към 1.02.2011 г. населението на България е 7 364 570 души. От тях 3 777 999 (51.3%) са
жени и 3 586 571 души (48.7%) са мъже, или на 1 000 мъже се падат   1 053 жени.
• Запазва се тенденцията на урбанизация –  в градовете живеят 5 339 001  души,  или
72.5%, а в селата живеят 2 025 569 души, или 27.5% от населението на страната.
• В периода между двете преброявания 2001 – 2011 г. населението на страната намалява с
564 331 души при средногодишен темп на намаление 0.7%.
• Две трети от намалението на населението (68.9%) се дължи на отрицателния естествен
прираст  (повече починали от родени лица),  а една трета (31.1%) –  на външната
миграция, която се оценява на 175 244 души.
————–
Гражданство
Към 1.02.2011 г. в България живеят постоянно 36 723 лица с чуждо гражданство и
те представляват 0.5% от населението на страната. По-голямата част от тях (83%) живеят в
градовете на страната, като 56% от всички чужди граждани са жени.
Всяко второ лице с чуждо гражданство,  живеещо постоянно у нас,  е от европейска
държава извън Европейския съюз. Преобладават лицата с руско гражданство – 11 991 (65.1%), 22
следват гражданите на Украйна – 3 064 (16.6%), Република Македония – 1 091 (5.9%), Молдова
– 893 (4,8%), и Сърбия 569 – (3.1%).
Към момента на преброяването в България постоянно живеят 8 444 граждани на
Европейския съюз, или 23% от всички чужди граждани. Сред тях преобладаваща част са
гражданите на Обединеното кралство 2 605 (30.9%),  следват гражданите на Гърция – 1 253
(14.8%), Германия – 848 (10%), Полша – 819 (9.7%), и Италия – 456 (5.4%).
22.9%  от чужденците са граждани на държави от континента Азия.  С най-голям
относителен дял сред тях са турските граждани – 32.6%,  следват гражданите на Армения –
13.9%, и Китай – 8.9%.
Лицата, декларирали, че притежават двойно гражданство – българско и друго към
момента на преброяването, са 22 152 души, или 0.3% от населението на страната. С най-
голям относителен дял сред тях са лицата с българско и руско гражданство – 5 257 (23.7%),
следват лицата с българско и турско гражданство – 4 282 (19.3%), българско и гражданство на
САЩ – 1 725 (7.8%).

——————
• Най-голяма по брой на населението е област София (столица), в която живеят 1 291 591
души, или 17.5% от населението на страната, а най-малка е област Видин с население
101 018 души (1.4%).
• За периода между двете преброявания се е увеличило само населението на областите
София (столица) със 120 749 души, или с 10,3%, и Варна – с 13 061 души, или с 2,8%.
• Големи са различията в броя на населението по общини – 39.2%  от населението в
страната    живее в 9  общини,  които са с население над 100 000  души.  В 60  общини
преброените са под 6 000 души и в тях живее 3.1% от населението на страната.
• Населението на страната е разпределено в 255 града и 5 047 села. В 181 населени места
няма преброени лица. В една пета (21%) от населените места живеят от     1 до 50 души,
а в малко повече от една трета (36%)  от населените места живеят между 100  и 500
души
• Една трета от населението на страната (33.6%)  живее в седемте най-големи града,
които са с население над 100 000 души.

———–

62.2% от населението в страната е в трудоспособна възраст, т.е. това са 4 576 904 души.
52.5% от тях са мъже, а останалите 47.5% – жени. По-голямата част от населението в
трудоспособна възраст живее в градовете – 75.8%, а 24.2% – в селата.  4
• Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез
коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на
влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 г.) и излизащите от трудоспособна възраст
(60 – 64  г.). Общо за страната този коефициент е 70. За сравнение, през 2001  г. всеки
100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

————
• Към 1.02.2011 г. в България живеят постоянно 36 723 лица с чуждо гражданство и те
представляват 0.5% от населението на страната.
• Всяко второ лице с чуждо гражданство,  живеещо постоянно у нас,  е от европейска
държава извън Европейския съюз.  Преобладават руските граждани – 11 991 (65.1%),
следват гражданите на Украйна – 3 064 (16.6%), Република Македония – 1 091 (5.9%),
Молдова – 893 (48%), и Сърбия – 569 (3.1%).
• Към момента на преброяването в България постоянно живеят 8 444  граждани на
Европейския съюз, или 23% от всички чужди граждани в страната.
• Хората,  декларирали,  че притежават двойно гражданство –  българско и друго,  към
момента на преброяването са 22 152 души, или 0,3% от населението на страната.

————–
Установилите се   демографски тенденции и засилената емиграция през последните 20
години се отразяват върху броя на всички етнически групи в страната, в резултат на което не
настъпват съществени изменения в етническата структура на населението в годините между
последните две преброявания:
• Българската етническа група обхваща 5 664 624,  или 84,8%  от лицата,  доброволно
декларирали етническото си самоопределение.
• Турската етническа група е втората по численост – 588 318 лица. Те представляват 8.8%
от населението.
• Ромският етнос традиционно е третият по численост и наброява 325 343 души, според
самоопределянето на лицата, с относителен  дял  от 4.9%
—————-
Майчин език
• Българският е майчин език за 5 659 024  души, или 85.2%  от населението. Турският е
майчин език за 605 802  души,  или 9.1%  от лицата,  отговорили на този доброволeн
въпрос. Ромският е майчин език за 281 217 души, или 4.2%.
————–

• Българската етническа група обхваща 5 664 624,  или 84,8%  от лицата,  доброволно
декларирали етническото си самоопределение.
• Турската етническа група е втората по численост – 588 318 лица. Те представляват 8.8%
от населението.
• Ромският етнос традиционно е третият по численост и наброява 325 343 души, според
самоопределянето на лицата, с относителен  дял  от 4.9%.

• Лицата,  самоопределили се към източноправославното християнско вероизповедание,
са 4 374 135  души,  или 76%  от лицата,  отговорили на въпроса.  Католическото
вероизповедание са посочили 48 945 души, протестантско – 64 476 души, съответно 0.8
и 1.1% от отговорилите. Мюсюлманско вероизповедание имат 577 139 души, или 10%.
От тях мюсюлманско сунитско е вероизповеданието на  546 004 души, мюсюлманско
шиитско –  на 27 407  души,  и 3 727  души са записали само мюсюлманско
вероизповедание.  Други вероизповедания изповядват 11 444  души или 0.2%  от
отговорилите.  Нямат вероизповедание 272 264  лица (4.7%)  и 409 898 (7.1%)  не се
самоопределят.

——–

Към 1.02.2011 г. броят на лицата с
висше образование е 1 348.7  хил. (19.6%),  или всеки пети е висшист. В сравнение с
предходното преброяване относителният дял на висшистите се увеличава с 5.5
процентни пункта. Лицата, завършили средно образование, са 2 990.4 хиляди (43.4%).
————–

Неграмотните лица са 112 778, а относителният им дял от населението на възраст 9 и
повече навършени години е 1.5%.  При самоопределилите се като българи 0.5%  са
неграмотни, при турската етническа група – 4.7%, и при ромската – 11.8%.
• При децата от 7 до 15  години включително, които трябва да бъдат в образователната
система, но не учат към 1.02.2011 г., също се наблюдават значителни различия според
самоопределението към трите основни етнически групи. При ромския етнос 23.2% от
тази възрастова група не учат,  при турската етническа група този дял е 11.9%  и при
българската – 5.6%.
—————-

Икономическа активност на населението
• Към 1.02.2011  г.  в страната има 3 282 740  икономически активни лица на възраст
между 15 и 64  години. Общо за страната коефициентът на икономическа активност е
65.3% (68.1% за мъжете и 62.5% за жените). Коефициентът на икономическа активност
е изчислен като отношение на броя на икономически активните лица към населението
във възрастовата група 15 – 64 навършени години.
• От общия брой икономически активни лица към 1.02.2011  г. 2 834 835  са заети,  а
494 848 – безработни. От всички заети 1 470 063  са мъже (51.9%),  а 1 364 772 – жени
(48.1%). От всички безработни в края на януари 2011  г. мъжете са 57.2%,  а жените –
42.8%.

——————
• През периода 1980 – 2011 г. 233 463 лица са променили своя настоящ адрес от чужбина
в България. От тях 91.9% са български граждани, завърнали се в страната след престой
в чужбина. Близо 73% от тях са пребивавали от една до пет години в чужбина, 17.1% –
от шест до десет години, и 7.2% – повече от 11  години. От пребивавалите в чужбина
57.5% са мъже.
• Най-голям е относителният дял на завърналите се български граждани, пребивавали в
Русктаа федерация – 16.1%, следват лицата, завърнали се от Испания – 9.3%, Германия –
9.2%, Гърция  – 9.1%, и т.н.
• Сред живелите в чужбина български граждани преобладават лицата със средно
образование – 45.8%, с висше образование са 34.1%, с основно – 13%.
—————-

Още актуални данни за населението на България може да намерите на страниците на НСИ – http://www.nsi.bg/

Напиши коментар


5 − = 0

*

© 2015 . Всички права запазени.