След земетресението – Застраховане или измама?!

0

Тема  на външен автор: След земетресението –  Застраховане или измама?!

Вместо да предложат доверие и лоялност на клиентите си, застрахователните компании искат да ги застраховат насила

Във връзка със земетресенията от последните дни, отново изплуваха “идеите” на не малко застрахователи да яхнат събитията, следвайки старата местна традиция да дърпат пари от страховете на хората и да налагат принуда, но да не плащат когато се състои застрахователно събитие, ползвайки хаоса в държавата, липса на регламент в застраховането, липса на реално работеща съдебна система и правосъдие.

Според Асен Христов, председател на Надзорния съвет на Еврохолд България – “Държавата учи хората на много лошо, защото когато има бедствие решава, че ще стане краен платец. Надявам се да се събуди интереса към имуществените застраховки. Най-простия начин е въвеждане на задължителна застраховка гражданска отговорност от например 10 или 20 лв., като при 2 млн. имота, собственост на физически лица, за няколко години ще се съберат достатъчно пари. От всяка полица 20% да се превеждат на Гаранционен фонд, който да презастрахова в чужбина с покритие на риск за 0,5-1 млрд. лв. Българските застрахователи ще поемем малките рискове, като например наводненията.” – Господин Христов и компанията застрахователи обаче не споменават друго:

Ако някой наистина си е правил или е правил застраховки, ще знае, че имуществената застраховка НЕ покрива щетите от земетресения, въпреки, че ако не питате изрично няма да ви кажат това в компанията. „Пожар и природни бедствия“ не обхваща земетресенията, колко и необичайно да звучи, че според застрахователите един земетръс не е природно бедствие.

Удивително, но според застрахователите в България, земетресението не е природно бедствие!

Макар да убеждават, че „Пожар и природни бедствия“ е уж за всичко, ако им зададете директен въпрос за земетресение, следва сконфузно мълчание, чупене на пръсти и опит за отклоняване на въпроса и едва ако настояване ви казват “Ами, за земетресение е нужно да платите отделно.“  Интересно, какво бедствие е земетресението, щом не е природно бедствие?  Може би причинено от въртенето в кревата на някой дебеланко, хулиганска проява на Дядо Господ, или друго? Така и не е ясно, а нито едно българско съдилище не се е произнесло защото земетресенията не попадат в графа природни бедствия. По време на едни от наводненията станали предни години имаше случаи в който компании отказваха да платят застраховките, защото „те пред наводнения, имали предвид, съседът да те наводни, а не излезли от коритото си реки, или обилни валежи”. Истината е, че в България почти нито един застраховател не плаща доброволно адекватни обезщетения. На думата „доброволно“ следва силно да се наблегне. Застрахователните компании у нас прилагат всевъзможни трикове само и само да не платят на пострадали клиенти. Вероятно причините за това се коренят в политиката на дружествата. Застрахователите ползват всички дупки в законите, разградения двор на държавата и правосъдието, за да не плащат.

Наводнения без отговорни

Интересен казус има при застраховки на домове, пострадали по подобен начин като тези в с. Бисер. Ако се докаже, че щетите се дължат на небрежност, застрахователят не плаща. в случая обезщетенията са спорни, защото е трудно да се докаже какво е пострадало заради язовира (човешка небрежност) и какво – заради прелялата река (природно бедствие). Стопани и фермери с издавени животни, потопена под вода и кал техника, сгради и жилища които са имали застраховки, могат да разкажат много ако някоя медия прояви интерес. Питайте земеделците, застраховали посевите си, колко им изплащат при една градушка или суша.

Относно “отговорностите” на застрахователите, много показателни са срамните решения на съда в случаите на Мануела Горсова и 21-годишната Ирина Мишонова при които и двете осакатени момичета бяха осъдени да платят на адвокатите на застрахователните компании, вместо застрахователите на тях. И ако тези случаи са за животозастраховане и не са имуществени, каква е разликата? Просто делата за имуществено застраховане и техните решения рядко стигат до медиите, а и застрахователите са едни от едрите рекламодатели и не всяка медия иска да си разваля отношенията с тях.

Кой би платил половин,  един, или два милиарда  в случай на застрахователно събитие като, голямо и силно земетресение? Има огромен проблем!

Представете си, че в София, Варна, Пловдив, или както бе в Перник, удари земетресение не със сила 5.8, а 7.2, 7.9, 8.5 или повече – 10 000 – 20 000 жилища се срутят, станат неизползваеми или имат нанесени големи щети. По 50 000 Евро средна цена на апартамент в големи градове, смятате ли, че някой застраховател ще извади тези пари (милиарди евро) и ще каже – „Ето момчета и момичета, елате да ви платя!“ Едва ли! Застрахователите или ще фалират, или ще кажат „Не плащаме“, разчитайки да се водят дела с години и да замъкнат още наивници със застраховки. Ако след 2 седмици седнем и се разровим в последиците на последните земетресения, ще видим, че има не един или два случая в който жители на София и Перник са имали застраховки, но не са им платени дори счупените чаши в дома и потрошените от паднали предмети автомобили.

Презастраховането

Зная, че моментално срещу мнението ми ще се излезе с тезата за така прословутото “презастраховане” в голям и чужд застраховател. Така ли е обаче? Съмнявам се! Всички застрахователи много обичат да говорят за презастраховане, но до колко го правят реално?! Презастраховането струва много пари. Преди години лично бях проверявал и понякога презастраховането изяжда почти изцяло или изцяло печалбата на местния застраховател. Много по-лесно да кажат, че го правят, а реално да си го спестят, дори да остава печалба и за тях. Ако вие имате застраховка сигурни ли сте, че точно вашата полица, или пакетът полици в които е тя са презастраховани? Виждали ли сте документ за това или разчитате не гола дума, клетви пред библията, кръстене и плюене през рамо? Признавам си, че за всички изминали години така и не съм видял презастрахователен документ подписан между застраховател опериращ в България и такъв в чужбина.

Има чудесни застраховки на стойността на каса бира, които са много добри, но общото недоверие се стоварва и върху тях и скапва цялата застрахователна система в България. А какво е застраховането, ако не доверие?!

За това и е добре, точно както преди да се тегли кредит, човек да наеме адвокат, или поне да се консултира с някой (но не със застраховател) специалист за да провери точно за какво дава пари и има ли възможност, компанията „Да не плати“, в случай на застрахователно събитие. Сляпото доверяване на някой сладко приказващ брокер (те специално са обучени за това – как да говорят убедително) и на някоя лъскава брошура са най-лошия вариант за застрахования.

Според мой колега в Румъния има задължителна застраховка срещу пожар, наводнения, земетресения и т.н. Средната сума за един имот е около 30 лева на година. Но на мен сегашните искания ми прилича на плачене за протекционизъм от страна на държавата към застрахователите.

Не, че има нещо лошо в такъв ред застраховки – напротив, но тук биха се извършили в ущърб на застрахования и само в плюсове за застрахователя ако не се вземат някой мерки преди това да стане факт. Въпросът е, че застраховането у нас е “куче влачи диря няма”, няма закони, нормативна уредба, гаранции против неплащане или фалит. Всички погледи следят банковата ни система, но застраховането е не по-малко застрашено от измами от страна на самите институции и поне докато не се изчистят и подредят Авгиевите обори в застраховането, би било не само безсмислено, но и вредно. Лесно е държавата да подари едни пари на застрахователите и да задължи всички да се застраховат, но трудно се споделят отговорности и ред със същата тази държава в случай на бедствия. И ако застрахователи бавят, не плащат или се съдят с клиентите си години наред, дори за дребни суми коя ще е силата която ще ги накара да платят в случай на голямо бедствие и големи плащания. Застрахователната култура в България е на доста по-ниско ниво в сравнение с други страни, но и самите ни застрахователи често са на тези нива.

До 1997 г. задължителната застраховка се плащаше с данъците на имотите

Платиха ли обаче държавата и застрахователите обезщетения на собствениците на имоти платили нея и данъците си при големите свлачища в периода 1996 – 1997 г. по северното Черноморие? Не! Не зная някой със законен имот да е взел и лев след бедствието. Как тогава едно ново задължително застраховане би тръгнало с доверие, като се е знае, че в предните случаи когато го е имало (до 1997) застрахователите не са платили? И защо дори на сила някой би се застраховал, ако знае, че няма да получи и пукнат лев срещу рухналия си имот?

За създаването на катастрофичен пул е необходим и начален капитал, с който при необходимост да се изплатят първите обезщетения. Това поставя и още много въпроси. От къде ще се вземат парите за него? Безспорно е необходим широк обществен дебат преди окончателно вземане на решение, както и промени в законите, които да гарантират реалното изплащане в случай на застрахователно събитие.

ПС: Сега ми дойде на ум схема според която – един застраховател, дори да има голямо и скъпо застрахователно събитие би платил без проблеми големи щети като. При това без да се налага да презастрахова, или без да се налага да прибягва до държавна помощ. Тоест, във всички случаи би си запазил части ако не и цялата  печалба, дори да има големи плащания. Както писах обаче в “Банките в България – Скок с бънджи, без ластик” – Не е моя работа да давам съвети за това приключвам и по тази тема до тук.

Цялата тема може да прочетете – ТУК.

Автор: Jay Gould / Blog.bg

* Свързанни теми:

В центъра на друсането. Повече информация, снимки и данни.

Напиши коментар


1 + 9 =

*

© 2015 . Всички права запазени.