Работата на Българския Парламент или Абсурдите в Народното Събрание

0

Въведоха военно положение в страната! Обявяваме война на Македония!

Представете си как ще реагирате на такава новина! Но е напълно възможно да се случи. Достатъчни са 60-тина депутати. Звучи ви абсурдно, нали?

Да, абсурдно е. Но… напълно отговаря на реално абсурдния начин, по който се приемат законите в България.

От депутатите, един работен ден на които струва на 265 000 лева или 981,5 минимални месечни работни заплати или 1 827,6 минимални месечни пенсии.

Във връзка с влязлата от 1 юни пълна забрана за тютюнопушене на повечето публични места, вицепремиерът Симеон Дянков заяви: „Ако трябва, ще променим закона, но и в частни клубове няма да се пуши и проверки ще има… Това са глупави коментари, които не само граничат с простащина, но и показват неуважение към законите и институциите.“

Няма да ви занимавам с тази забрана, защото вече писах за нея. Впечатлиха ме увереността на г-н Дянков, че с лекота ще промени закона и негодуванието му към неуважението на институциите. Аз искам да уважавам институциите и да им се доверявам (особено – на Народното събрание). Това уважение и доверие обаче (или само така си въобразявам?), трябва да се оправдават от депутатите, президента и министрите.

Според Конституцията, президентът, вицепрезидентът, депутатите и министрите полагат една и съща клетва:

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се“.

На всеки е известно, че Парламентът приема законите, президентът издава указ за обнародването им с подписа на министъра на правосъдието и председателя на НС и после – гражданите ги спазват. Така пише и в Конституцията. Реших да разбера, как се приемат законите, не „на книга“, а на практика. И това, което видях ме ужаси.

Пак според Конституцията, депутатите не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.

В Чл. 81 на Конституцията е определено: „Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.“ (Подчертаването е мое.)

Според правистите, за да се приемат решения от Парламента, е необходимо присъствието на определен минимален брой народни представители, които представляват кворума. Кворумът зависи от изискващото се мнозинство за приемане на съответните актове и е основата, върху която то се изчислява. За приемане на закон е достатъчно обикновено мнозинство (повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители).

Депутатите заседават и приемат законите в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Пак според правистите, този Правилник е със силата на закон, важи не само за депутатите, а и за министрите и гражданите, а според някои от тях, „по ранг“ е дори между обикновените закони и Конституцията на страната. Чл. 42 на Правилника постановява, че проверка на кворум се извършва чрез компютъризираната система за гласуване при откриване на заседанието и преди началото на гласуването. (Подчертаването е мое.)

Излиза, че всеки един текст на всеки закон може да бъде прие само, ако в Пленарна зала да са в наличност поне 120 депутата, което да бъде удостоверено от компютъризираната система непосредствено преди всяко гласуване. В противен случай, този текст, този закон е недействителен – той просто няма как да бъде приет и съответно, не би трябвало да съществува в българското законодателство!

Сега да видим „горчивата реалност“.

От 2 до 23 май са проведени общо 11 заседания на Народното събрание. Направих си труда да проверя разпечатките от стенограмите и гласуванията. Няма да ви занимавам със съдържанието на законопроектите (списъкът им е даден в края на статията) или дебатите по тях (на моменти – доста колоритни). В статистическите данни, които ще предложа на вниманието на читателя, са включени само гласуванията на предложените текстове на  законите (не са отразени гласуванията по други въпроси, като дневния ред на заседанията, за допускането в зала на външни лица, за удължаване на работното време, по процедури и т.п.).

Всяко от проведените заседания е започвало с наличие на 120 или повече депутати и проверка на кворума.

В хода на заседанията и преди гласуване на текстовете проверки на кворума не са правени и не са отразени в разпечатките. Поради това, налага се да вярваме на компютъризираната система, която отразява броят на гласувалите депутати. Този брой приемам за идентичен с броя на присъствалите в Пленарна зала народни представители, защото 1. Ако са били там няма, причини да не гласуват. 2. Ако не са гласували, то това представлява своеобразно бездействие с власт или „седяща стачка“ и бойкот на работата на Парламента, което не ми се вярва да са правили депутатите на управляващите.

Общо са внесени 514 предложения по текстовете на 19 закона и ратификации. От тях са гласувани с наличието на 120 или повече депутати са 25 или едва 5% от всички текстове!

С наличие на исканите по Конституция поне половина от 240-те ни депутати е отхвърлен на първо четене законопроекта за Закон за българския език, но пък е приет на първо четене ЗИД на Закона за съдебната власт. Освен това, с такъв кворум са приети и отделни текстове от Закона за отнемане на незаконно придобито имущество – 16 от всичко предложени по този закон 230 текста (214 текста са приети без наличието на поне 120 депутата)!

Излиза, че практически всички приети през май закони и ратификации са невалидни!Защото при гласуването на всичките им текстове при нито един не е имало необходимия по Конституция кворум. Тогава разбрах, защо преди гласуванията не са правени проверки.

Ето как се разпределят гласуванията по брой на участвалите в тях депутати:

Както се вижда на тази страшна (нарочно не е в кавички) графика, при почти половината от гласуванията (45%), броят на участвалите в тях депутати е под 80 – т.е. били са по-малко от 1/3 от общият брой народни представители.

Ето и някои (твърде печални) „рекорди“:

1) Най-голям брой депутати, участвали в едно гласуване – 147

2) Най-малък брой депутати, участвали в едно гласуване – 64

3) Приети са точно 360 предложения по предлаганите законопроекти. От тях едва 16 са гласувани с наличие на кворум. По този начин са били гласувани на второ четене, приети са и са станали вече окончателно решение на Народното събрание 9 закона (между тях са тези за здравето с прословутата забрана на пушенето, за отнемане на незаконно придобито имущества, Наказателния кодекс, за горите, за виното  и спиртните напитки и за прякото участие на гражданите във властта). Приети са и 3 ратификации – между тях е и тази за газопровода „Набуко“.  (Те са повдигнати с червен цвят в списъка на приетите закони и ратификации, който можете да видите под статията.)

4) „Рекордьор“  – като „най-неинтересен“  за депутатите е Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – по него са гласувани общо 8 предложения, а депутатите участвали в тях дори и един – единствен път не са „успели“ да стигнат 90 човека. Както се казва, „по петите“ на „рекордьора е един друг закон – този за държавния служител. При него гласуванията по предложения за текстове са 70, но само в 2 от тях са участвали повече от 90 депутата.

5) Текстовете на законите се приемат от управляващите и подкрепящите ги най-често с гласовете на 60 до 70 депутата. Такъв е обикновено и броят на гласовете („против“ и „въздържал се“), с които се отхвърлят и предложенията на опозицията.

6) Не само управляващите при гласуванията са само в „представителен брой“. Това в още по-голяма степен се отнася за опозицията – нейните гласове са още по-малко и в редки случаи надхвърлят 20.

Да приключим със статистиката – който иска повече информация, може да си свали приложения към статията файл – тук.

Има една интересна особеност в разпечатките от гласуванията – на тях е показано времето на гласуване. Това позволява да „поспекулираме“, как протича едно заседание на депутатите:

Откриване – обикновено 15-тина минути след обявеното време – не си струва да се бърза! Законотворчеството не е заек да избяга, я!

Регистрация – за установяване на наличие на кворум за да може да започне заседанието – винаги има такъв! Това ме кара да мисля, че депутатите имат нещо като списъци на тези, които са длъжни да се явят на работа, защото този кворум обикновено варира между 120 – 140 депутата. Не повече!

Приемане на дневен ред (ако не продължават по дневния ред от предишното заседание) – има кворум.

Гласувания – тук нещата са малко „по-особени“:

Ако в началото се иска процедура, обикновено има кворум.

Ако не е по процедура – зависи от времето.  До около 09.30 – 09.45 обикновено в залата има около 100 – 120 депутата, които съвестно гласуват. След това броят им доста бързо намалява под 100. Вероятно е време за сутрешно кафе и клюки.

Около 11.00 ч. броят на гласувалите депутати отново е по-голям – явно са се върнали от кафето. Както сме виждали по екраните на телевизорите и от снимките в пресата, някои четат вестници, разглеждат интересни уеб-страници на компютрите или просто си приказват с колеги (т.е. – клюкарстването продължава).

Понякога има и почивка – преди обяд.

Депутатите обядват най-често около и след 13.00 ч. – тогава техният брой в залата е малък (поне според гласуванията). Тези, които ги интересува какво си хапват (а те обичат да го правят!), да разгледат снимките от менютата и на някои от ястията в галерията под статията. Ще спомена само, че за цялата 2009 г. – управлението на Тройната коалиция и ГЕРБ, народните избраници са изконсумирали храна за над 500 000 лв. (по информация от медиите), при цени, които (както ще видите на снимките) са си направо „народни“. Така де – народни цени за народните представители!

След обяд – зависи! По правило, до около 14.00 ч. вече приключват с тежкия си труд за добруването на народа.

Ако е необходимо, може и да се наложи да работят до късно вечерта. А ако пък е и „интересно“ даже има и кворум – такъв е случаят със Закона за отнемане на незаконно придобито имущество. В тези случаи обаче, има и следобедно кафе (около 15.00 ч.) и вечеря – между 18.00 и 20.00 ч. Когато говоря за кворум при гласуванията след обяд и вечер, следва да се има в предвид, че той рядко надминава 140 депутата.

Къде са останалите народни избраници (до 240) не зная. В някои случаи участват в такива „обидни постановки, уронващи престижа на институцията“, като историята с представянето и подаряването на скъпите GSM-и. В други случаи сигурно извършват важни партийни дела, пътуват в състава на делегации в чужбина… такива работи. Сигурно намират и време да участват в управлението на собствените им фирми (имат право!), за бизнес срещи с партньори и бизнес-събития… Щях да напиша и нещо за депутатите и лобизма, но се сетих, че все още си нямаме закон за него и те не лобират за бизнеса, нали така?!

Още много може да се разбере от стенограмите на заседанията и разпечатките на гласуванията. Но не ми се иска. Изпитвам странното и гадно усещане, че се ровя в нечие чуждо и много мръсно и отдавна непрано бельо. Освен това, аз прегледах само разпечатките за заседанията на Парламента за месец май. Не искам и да си представям, какво още може да се открие в разпечатките от другите месеци.

Все пак, за да завърша, ще направя и няколко извода от всичко написано до тук:

1. Законите, гласувани от Народното събрание през май са приети по абсурден начин, в нарушение на изискванията на Конституцията на Република България и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.  Те са незаконни и би следвало да са невалидни!?

2. Президентът на страната е издал укази, с които тези закони са влезли в сила. Въпреки че е наясно с начина, по който те са приети. (Ако той самият не е наясно с правните положения – да уволни правните си съветници, но не знам какво да правим с вицепрезидента ни – тя все пак е правист?!) Приподписал ги е и министърът на правосъдието, с което абсурдът се задълбочава. Още повече, че сегашният ни министър е бивш шеф на правозащитна неправителствена организация. (Какви правозащитници е отгледала българска майка юнашка, а!)

3. Управляващите трябва да спрат да критикуват опозицията. Тя е много, ама извънредно много кооперативна! Защото, ако само депутатите на Коалиция за България и ДПС участват редовно в гласуванията, с техните общи 74 гласа те спокойно могат да блокират по-голяма част от предложенията на управляващите и подкрепящите ги, които обикновено разполагат в Пленарна зала с около 60-70 гласа. Да не говорим, че могат да се обърнат и към Конституционния съд, който да се произнесе по тези „гласувания“. И обратното – редовното присъствие на опозиционните депутати би накарало и представителите на управляващите да участват в работата, за която им плащаме.

4. Начините, по които се гласуват и въвеждат в действие законите на страната са обидни и оскърбителни за гражданите.

Имам и въпроси:

Какво да мислим за 240-те депутата, президента, министрите? Дали те са престъпили положената от тях клетва или простичко казано , дали са клетвопрестъпници, нарушаващи системно Конституцията и законите на страната? Ако да – какво да правим тогава?

Не е ли време, да използваме термина опозиция, единствено като го поставяме „в кавички“ – „опозиция“?

Трябва ли ние, гражданите да спазваме закони, приети по незаконен начин? Трябва ли да уважаваме институциите, при положение, че те не уважават гражданите, Конституцията и законите на страната? Така, както иска от нас г-н Симеон Дянков.

Помните ли, през 1997 г. при атаките срещу Парламента, вътре в него депутати от БСП пееха песента „Къде си вярна ти любов народна“? Наистина, трябва ли да обичаме и уважаваме народните представители? Не искат ли от нас да бъдем като тинейджър, въобразил си, че е влюбен в стара, грозна проститутка, само защото веднъж му е „пуснала“ за по-малко пари – на „промоция“, независимо, че след това непрекъснато и грубо го обижда и му се присмива? Не ви ли струва, че действията на депутатите, не са водени „от интересите на народа“ (както е в клетвата им), а също и че са израз на презрително снизхождение към „електорални маси“, към „лошия мат’рял“?

Прав ли съм, като си мисля, че тези които ни управляват (без разлика на длъжност, партийна принадлежност и дали в момента са на власт или в „опозиция“) са сключили помежду си негласен пакт – „Ние – срещу народа!“?

Не ви ли се струва, че вече е време да напомним на тези, които се мислят за „богоизбрани“, че всъщност ние, народът ги избираме?

Ще завърша с цитат от Декларацията за независимост на САЩ:

„Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнимаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните. Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за посочената цел, народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление, поставяйки основите му на такива принципи и организирайки властта му по такъв начин, каквито му се чинят най-подходящи, за да гарантират неговата сигурност и щастие.“

Хора, помнете това!

Списък на гласуваните през май 2012 г. законопроекти:

(В червено са тези, които са приети на второ четене – т.е. станали са вече закони)

1. Закон за българския език

2. Закон за допълнение на Закона за защита на потребителите

3. Закон за отнемане на незаконно придобито имущество

4. Закон за статистика на вънтрешнообщностната търговия със стоки

5. Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

6. Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител

7. Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт

8. Закон за изменение и допълнение на Закона за горите

9. Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето

10. Закон за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия

11. Закон за изменение на Закона за автомобилните превози

12. Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата

13. Ратификация на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернещънъл“ ГМБХ и  „Набуко Газ Пайплайн България“ ЕООД във връзка с тръбопроводната система Набуко

14. Ратификация на Изменението на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа

15. Ратификация на Изменението по Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ

16. Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация

17. Закон за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление

18. Закон за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата

19. Закон за виното и спиртните напитки

ГАЛЕРИЯ СНИМКИ:

  • Свалете приложения файл за Гласуванията по предложени текст на закона“ през месец май 2012  – ТУК

= = =

* Външен Автор. Цялата тема може да прочетете – ТУК.

Напиши коментар


9 − = 6

*

© 2015 . Всички права запазени.