6 септември – денят на Съединението! Честит празник! 127 години от Съединението на Северна и Южна България

0

127 години от Съединението на Северна и Южна България

ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

19 февруари 1878 година

Заглъхват последните изстрели на руско-турската война. В Сан Стефано, току под престолния Цариград, предварителният мирен договор между Русия и Турция провъзгласява създаването на държава с граници, които възможно най-справедливо съвпадат с етническите предели на българската нация.

1 юни – 1 юли 1878 година
Заседава Берлинският конгрес. Представителите на Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия и Англия, с мастилените перодръжки на дипломацията, разделят българския народ на три кървави къса.

YouTube Preview Image

16 август 1878 година
В Пловдив се основава комитет “Единство” с председател Димитър Стамболов, завърнал се в родния си град, за да служи на обединението. Скоро комитетите “Единство” избуяват в цялата страна, а софийският, кюстендилският и горноджумайският се включват в Кресненско-Разложкото въстание.

10 октомври 1881 година
Спреният от “режима на пълномощията” в Княжество България вестник “Независимост” започва да излиза в Пловдив. Редактира го Петко Каравелов, а след това и Петко Славейков. Тук публикува свои статии и Захари Стоянов. Вестникът издига програма за Съединението на България.

10 февруари 1885 година
Захари Стоянов учредява в Пловдив “Български таен централен революционен комитет” за освобождение на българите от Македония и Одринско и обединение на цялото отечество. В БТЦРК влизат още Ив. Андонов, Т. Гатев, П. Зографски, Т. Карайовов, Сп. Турчев, поручик Г. Атанасов и Сп. Костов.

19 май 1885 година
“Верноподаниците” трябва да честват рождения ден на султан Абдул Хамид. В Пловдив обаче помнят, че на тази дата е загинал Христо Ботев. Властта заключва черквите за богослужение. Но в махала Мараша, под скелето на дюлгерите и зографите при черквата “Св. Георги” се отслужва Ботевска панихида – с песни и “ура”. Разбунтуваното множество тръгва към конака на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Има арестувани, уволнени от държавна служба и изключени от гимназията.

28 май 1885 година
В Пловдив излиза първият брой на седмичника “Борба”, изцяло списван и редактиран от Захари Стоянов. От всяка своя буква “Борба” кънти с ботевска ярост.

25 и 26 юли 1885 година
Край Пловдив, в днешното село Първенец, под ръководството на Захари Стоянов, БТЦРК се преустройва с участието на нови дейци за Съединението – Д. Ризов, капитан К. Паница, Ив. Андонов и Ив. Стоянович.

28 август 1885 година
След извършените арести в цяла Източна Румелия, БТЦРК взема окончателно решение ударът да се нанесе в удобен час между 15 и 20 септември.

2 септември 1885 година
В Панагюрище три четнически униформи и едно знаме вдигат преждевременно града на крак – Съединението е обявено.

4 септември 1885 година
Не остават по-назад и голямоконарци – осемнадесетгодишната Недялка Шилева е тяхната Райна Княгиня. Легендарният Чардафон /Продан Тишков/ заклева пред знамето чета от възторжени доброволци.

В румелийската столица Пловдив се провежда драматично заседание на Областното събрание. Константин Величков напразно апелира – още същия ден правителството да обяви Съединението, за да не се пролива братска кръв.

В Пазарджик арестуват Захари Стоянов, но народът го освобождава. По тайни пътеки, за да не попадне отново на полицейска засада, ръководителят на Съединението се завръща в Пловдив.

5 септември 1885 година
Във въстаналото село Царацово влиза голямоконарската чета, посрещната от бай Иван Арабаджията, сподвижника на Левски. От обсадения Чирпан излиза съединистка чета. В селата Конуш и Катуница звънят камбани. Стотици въоръжени, и още толкова без оръжие, поемат към Пловдив.

В града марашката чета е залегнала в близките гролбища. В Лагера /днешния квартал “Изгрев”/ майор Данаил Николаев строява в боен ред първа и втора пехотна дружина на учебния батальон.

6 септември 1885 година
През нощта от северния бряг на Марица, в махала Каршияка, пропукват пушките на голямоконарци. Артилеристите отсреща им отвръщат с “ура”…

Докато, в ранната утрин, язвителният вестникар се провиква в спалнята на генерал-губернатора: “Така е, така е, бае Кръстевич! Познавате ли ме кой съм? Аз съм Захари Стоянов, редакторът на “Борба”. Ама, хайде сега, излазяйте!” Вън, в градината, бучи едно гръмогласно “Долууу!”, което – както ще отбележи с професионална привичка гениалният репортер – “се чуе еднъжка на сто години!”

YouTube Preview Image

Напиши коментар


7 + 6 =

*

© 2015 . Всички права запазени.