С хонорар или с живот на санитарния минимум за оцеляване?

С хонорар или без хонорар? – това е дневния ред от последните дни в обществото ни, дискутирайки се две гледни точки и коя е по-справедлива и по-права. Отново разделени, отновно на контра, отновно настроение за конфликт и напражение.
Навярно ако нивото на жизнен стандарт в България не беше доведен до „санитарен минимум за оцеляване“, то българските творци нямаше да имат казус и изказват възмущението си за отсъствието на парично заплащане. Тогава и темата за разумен хонорар би била излишна, но сега се дебатира колко е разумно българския творец да бъде заплатен или добре подплатен, с което да има нужното спокойствие и сигурност да твори и създава, съответно и да получава парично възнаграждение от изкуството си?
Ще се съгласите, че всеки се радва на създаденото – на свойте плодове. Чувството е прекрасно и позитивност облива душите ни, разбира се позитивността прелива бързо в негативност когато някой пренебрегне създаденото, подмине го, не си плати или просто се изплюе в интернет форум срещу него.
От друга страна държавата и държавниците ни са на позицията, че когато получаваш покана за участие на „ниво държавни глави“ в чужбина, със самолетен билет, транспорт и подслон + командировачни .. подсигурения „санитарен миним“ е разумен. Още повече когато събитието е престижно.
Разбира се и двете гледни точки имат своята логика, и заслужават уважението си.
По-важното е да се отбележи, че отдавна е изгубена разумната плоскост за заплащане на положения труд, на създаваното от нас. И горното с „темата за хонорар или без“ е следствие от политиката на геноцид водена през така наречения преход. Време, което за някои беше ПРИХОД, само където преход не се състоя. Ето защо тук идва един друг фундаментален въпрос – ти от коя страна искаш да бъдеш – тази, където без да създаваш и твориш, ти се предоставя лесна и бърза възможност да извършваш мащабни злоупотреби. Разбира се тези кражби облагодеталстват теб и по-близките ти кръгове. Не е важно, че „злоупотребите на държавно ниво и отсътвието на отговорсност“ са причината както да живеем „живот на санитарния минимум“, така и да сме готови да си продадем душите на злоупотребяващите с нас за „жълти стотинки“…за да оцеляваме. А понеже останалите оцеляващи са повече 95% от българите в България цената на продажбата е просто за разходка в чужбина.
С констатацията до тук! Има ли решение – да съществува. Решението е въпрос на личен избор, на воля и желание към едно по-добро бъдеще за нас и децата ни. На труд, упоритост и постоянство. И независимо дали си творец или миньор, на първо място сме хора и когато създаваме с ръцете си или с мозъка си се радваме на резултата! Така оставяме следи след себе си и даваме пример за наследниците си и поколенията след нас.
При липсата на уважение и приемственост не само между общество и държавни институции, но и хора между хората, и поколенията то тенденцията за „санитарен минимум“, „хонорар“ и „жизнен стандарт“ ще продължават застрашителната си тенденция към хаос, липса на правила, на семейство и логичната гибел.